Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Нека ти помогна – каза Аника Джанини приятелски. – Страхуваш се, че няма да окажа на Лисбет Саландер необходимата защита.

– В това няма нищо унизително – каза Екстрьом. – Не поставям под въпрос твоята компетентност. Само отбелязвам, че си неопитна.

– Разбирам. Тогава нека кажа, че съм напълно съгласна с теб. Много съм неопитна в дела за престъпления.

– И все пак последователно отказваше помощта, предложена от значително по-опитни адвокати…

– Това бе желанието на клиентката ми. Лисбет Саландер иска мен за свой адвокат и аз ще я представлявам в съда след два дни.

Тя учтиво се усмихна.

– Окей. Но се питам дали наистина напълно сериозно смяташ да представиш съдържанието на това изявление пред съда.

– Естествено. Това е историята на Лисбет Саландер.

Екстрьом и Фасте се спогледаха. Фасте вдигна вежди. Той не разбираше какви ги дрънка Екстрьом. Ако Джанини не схващаше, че е на път тотално да удави клиентката си, по дяволите, това не бе работа на прокурора. Просто трябваше да благодари и да остави случая да се развива.

Че Саландер е шантава, в това той не се съмняваше. Призовавайки всичките си умения, бе опитал да я накара поне да каже къде живее. Но разпит след разпит проклетото момиче седеше нямо като гроб и гледаше в стената над Фасте. Не помръдна и милиметър. Отказа да вземе цигарата, която ѝ предложи, отказа и кафе, и студени напитки. Не реагира на молбите му, нито когато в мигове на раздразнение ѝ повишаваше тон.

Бяха може би най-притеснителните разпити, които криминален инспектор Ханс Фасте някога бе провеждал.

Фасте въздъхна.

– Госпожо Джанини – каза най-накрая Екстрьом. – Твоята клиентка би могла да избегне този процес. Тя е болна. Имам изключително квалифицирана съдебномедицинска експертиза, на която мога да се позова. Трябва да получи психиатричното лечение, от което толкова се е нуждаела дълги години.

– В такъв случай предполагам, че ще изтъкнеш това в съда.

– Ще го направя. Не е моя работа да ти казвам как да се погрижиш за защитата ѝ. Но ако това сериозно е твоята линия, тя ще доведе ситуацията до пълен абсурд. Тази автобиография съдържа напълно безсмислени и непотвърдени обвинения срещу цяла редица личности… включително предишния ѝ опекун адвокат Бюрман и доктор Петер Телебориан. Не смяташ сериозно, надявам се, че съдът ще приеме твърдения, които без никакъв намек за доказателства подлагат под съмнение почтеността на Телебориан. Този документ всъщност ще се яви като последен гвоздей в ковчега на клиентката ти, извини ме за сравнението.

– Разбирам.

– По време на процеса може да отречеш, че е болна, и да поискаш пълноценно съдебнопсихиатрично изследване. Тогава делото може да бъде препратено за оценка в Съдебна медицина. Но, честно казано, това изложение на Саландер не оставя никакво съмнение, че всички останали съдебни психиатри ще стигнат до същото заключение като Петер Телебориан. Собственият ѝ разказ подкрепя твърденията, че е шизофренна параноичка.

Аника Джанини учтиво се усмихна.

– Има друга възможност – каза тя.

– Каква? – запита Екстрьом.

– Изложението ѝ да е вярно и съдът да го приеме.

Прокурор Екстрьом бе изумен. После любезно се усмихна и поглади брадичката си.

ФРЕДРИК КЛИНТОН БЕШЕ седнал на малката странична масичка до прозореца в стаята си. Внимателно слушаше Георг Нюстрьом и Юнас Сандберг. Очите му бяха фокусирани и съсредоточени. Зрънца черен пипер.

– Наблюдаваме телефонния обмен и електронната поща на най-важните членове на „Милениум“ още от април – каза Клинтон. – Установихме, че Блумквист, Малин Ериксон и онзи Кортез са най-активните. Прочетохме дадена под печат версия на следващия брой на „Милениум“ . Изглежда, самият Блумквист е отстъпил до позицията, че Саландер наистина е луда. Там има социално обвързана защита на Саландер – той се аргументира, че не е получила онази обществена подкрепа, която би трябвало, и че затова не е нейна грешката, че е опитала да убие баща си… но това е мнение, на което никой не би повярвал. Няма нито дума за влизане с взлом в жилището му или за нападението над сестра му в Гьотеборг и изчезналите доклади. Знае, че нищо не може да докаже.

– Е, това е проблемът – каза Юнас Сандберг. – Блумквист вероятно знае, че нещо не е наред. Но чисто и просто игнорира въпросителните. Извинете, но това никак не прилича на стила на „Милениум“ . Освен това в редакцията се завърна Ерика Бергер. Целият този брой на „Милениум“ е толкова изпразнен от съдържание, че повече прилича на шега.