Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Ти сериозно ли?

– Мамка му, Ерика, толкова ми липсваш, че ще умра. Поех работата в „Милениум“ между другото и защото имах възможността да работя с теб. И сега изведнъж ти отиде в погрешния вестник.

Ерика Бергер мълча около минута. Дори не бе успяла да размисли върху възможността да се върне в „Милениум“ .

– Дали ще ме приемат обратно? – бавно попита тя.

– А ти как мислиш? Подозирам, че ще започнем с щур купон и аз ще го аранжирам лично. Ще се върнеш тъкмо за публикуването на… ти знаеш какво.

Ерика погледна часовника на бюрото си. Десет без пет. Само за час целият ѝ свят се бе преобърнал с главата надолу. Изведнъж почувства колко невероятно е копняла да изкачи отново стълбите към „Милениум“ .

– Имам малко работа тук, в СМП, в следващите няколко часа. Добре ли е да намина към четири?

СУЗАН ЛИНДЕР ГЛЕДАШЕ Драган Армански право в очите, докато разказваше точно какво се бе случило през нощта. Единственото, което скри, бе внезапното ѝ откритие, че хакването на компютъра на Фредриксон бе свързано с Лисбет Саландер. Въздържа се по две причини. Отчасти защото смяташе, че ще прозвучи невероятно. И отчасти защото знаеше, че Драган Армански е дълбоко замесен в аферата „Саландер“ заедно с Микаел Блумквист.

Армански слушаше внимателно. Сузан Линдер приключи разказа си и замълча в очакване на реакцията му.

– Грегер Бакман се обади преди около час – каза той.

– Аха.

– Той и Ерика Бергер по-късно през седмицата ще наминат, за да си подпишат договора. Искат да благодарят за приноса на „Милтън“ и преди всичко на теб.

– Разбирам. Хубаво е с доволни клиенти.

– Иска също да поръча един сейф за къщата. Ще го инсталираме и ще довършим алармения пакет по-късно тази седмица.

– Добре.

– Иска да осчетоводим работата ти през уикенда.

– Хм…

– С други думи, доста тлъста сметка ще им изпратим.

– Да.

Армански въздъхна.

– Сузан, нали разбираш, че Фредриксон може да отиде в полицията и да ти повдигне обвинение за сума ти неща.

Тя кимна.

– След това сигурно ще влезе в затвора, но може би ще сметне, че си струва.

– Не вярвам, че ще има куража да отиде в полицията.

– И така да е, действала си изцяло в противоречие с инструкциите, които съм ти дал.

– Знам – каза Сузан Линдер.

– И как мислиш, че ще реагирам на това?

– Само ти ще решиш.

– Но как, как мислиш, ще реагирам?

– Какво мисля, няма значение. Винаги можеш да ме уволниш.

– Едва ли. Не мога да си позволя да загубя сътрудник от твоя калибър.

– Благодаря.

– Но ако още веднъж направиш такова нещо, много ще се ядосам.

Сузан Линдер кимна.

– Какво направи с хард диска?

– Унищожен е. Сложих го в менгемето и го насякох на малки парченца.

– Окей. Тогава да му теглим чертата.

ЕРИКА БЕРГЕР ПРЕКАРА сутринта в звънене на членовете на управата на СМП. Намери заместник-председателя на вилата му във Ваксхолм и му нареди да седне в колата и да пристигне в редакцията с най-висока скорост. След обяда управата се събра в силно намален състав. Ерика Бергер разказа как се е появила папката на Кортез и какви последствия влече това.

Когато свърши, заваляха очакваните предложения за намиране на алтернативно решение. Ерика обясни, че СМП смята да публикува материала на следващия ден. Обясни също, че това е нейният последен работен ден и че решението ѝ е окончателно.

Накара управата да протоколира две решения: Магнус Боргшьо да бъде помолен незабавно да напусне и Андеш Холм да бъде посочен за временно изпълняващ главен редактор. После се извини и остави управата да обсъжда ситуацията.

В 14,00 ч. слезе в отдел „Личен състав“ и състави договор. После се качи в културния отдел и помоли за разговор с шефа Себастиян Страндлунд и репортера Ева Карлсон.

– Доколкото разбирам, в отдела считате Ева Карлсон за добър и талантлив репортер.

– Така е – каза шефът Страндлунд.

– И в предложението за бюджет през последните две години сте настоявали за подсилване на отдела с поне още двама души.

– Да.

– Ева, като се имат предвид имейлите, които получи, може би ще възникнат неприятни слухове, ако те назнача за постоянно. Още ли те интересува?

– Разбира се.

– В такъв случай последното ми решение в СМП е да подпишеш този договор за назначение.

– Последно ли?

– Дълга история. Днес напускам. Ще може ли двамата да бъдете така добри да запазите мълчание някой и друг час?

– Какво…

– След малко ще излезе докладна по въпроса.