Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Той ли е?

Сузан Линдер кимна. Грегер Бакман поднесе кафе, но Сузан не искаше. Беше пила твърде много кафета през последното денонощие. Седна и разказа какво се бе случило пред къщата им през нощта.

Ерика Бергер седя мълчаливо дълго време. После се изправи, отиде на горния етаж и се върна със своето копие от училищния каталог. Дълго гледа лицето на Петер Фредриксон.

– Помня го – каза накрая. – Но изобщо нямах представа, че това е същият Петер Фредриксон, който работи в СМП. Дори не си спомних името му, преди да го видя в училищния каталог.

– Какво се случи тогава? – запита Сузан Линдер.

– Нищо. Абсолютно нищо. Беше тихо и съвсем безинтересно момче от съседната паралелка. Мисля, че имахме съвместни часове по нещо. Май френски, ако помня вярно.

– Каза, че си се отнасяла към него като към въздух.

Ерика кимна.

– Възможно е. Беше непознат и не беше в нашата компания.

– Отблъснала ли си го, или нещо подобно?

– Не, за Бога! Никого не съм отблъсквала. В гимназията имахме кампания против пренебрежителното отношение, а аз бях председател на ученическия съвет. Просто не си спомням дори да ме е заговарял или да съм разменила поне една дума с него.

– Окей – каза Сузан Линдер. – Във всеки случай била си като трън в очите му. Два дълги периода е бил в болнични от стрес. А може да има и други причини за излизане в болнични, които не знаем.

Тя стана и си сложи коженото яке.

– Ще задържа хард диска му. Технически погледнато, това си е кражба и не трябва да е у теб. Не се безпокой, ще го отворя, като се прибера.

– Чакай, Сузан… Как бих могла някога да ти се отблагодаря?

– Ами можеш да ми пазиш гърба, когато гневът на Армански се стовари върху ми като гръмотевица от небето.

Ерика я гледаше сериозно.

– Ще загазиш ли за това?

– Не знам… наистина не знам.

– Мога ли да ти платя за…

– Не. Но Армански може би ще осчетоводи тази нощ. Надявам се да го стори, защото ще означава, че одобрява каквото съм направила и няма веднага да ме уволни.

– Ще се погрижа да я осчетоводи.

Ерика Бергер се изправи и силно прегърна Сузан Линдер.

– Благодаря ти, Сузан. Ако някога имаш нужда от помощ, в мое лице имаш приятел. За каквото и да е.

– Благодаря. Не оставяй така тези снимки. Впрочем „Милтън Секюрити“ може да ти предложи страхотни сейфове.

Ерика Бергер се усмихна.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА Понеделник, 6 юни

ЕРИКА БЕРГЕР СЕ СЪБУДИ в шест в понеделник сутринта. Чувстваше се странно отпочинала, въпреки че едва ли бе спала повече от час. Предположи, че това е някаква физическа реакция. За пръв път от месеци си сложи дрехи за джогинг и направи луд пробег надолу до мостика за параходи. Разбира се, бе луд само стотина метра, преди наранената ѝ пета така да я заболи, че да ѝ се наложи да намали темпото и да продължи нататък в по-умерен ритъм.

Чувстваше се преродена. Сякаш онази с косата бе изникнала пред вратата ѝ и в последния миг бе продължила нататък. Дори не можеше да схване какъв късмет е извадила – Петер Фредриксон бе разполагал четири денонощия със снимките ѝ, без да предприеме нищо. Сканирането предполагаше, че е замислял нещо, но все още не го бе осъществил.

Каквото и да се случеше, тази година щеше да направи на Сузан Линдер скъп и изненадващ коледен подарък. Ще измисли нещо специално.

В седем и половина остави Грегер да спи, седна в своето БМВ и подкара към редакцията на СМП при Нортул. Паркира в гаража, взе асансьора до редакцията и седна в буркана. Първата ѝ работа бе да викне пазача.

– Петер Фредриксон напуска СМП от днес – каза тя. – Намери кашон и изпразни бюрото му от личните му вещи. Погрижи се да му ги изпратят у тях още тази сутрин.

Тя загледа нюзрума. Андеш Холм току-що бе пристигнал. Срещна погледа ѝ и ѝ кимна.

Тя също му кимна.

Холм бе говедо, но след сблъсъка им преди няколко седмици престана да се заяжда. Ако продължаваше да демонстрира такова положително отношение, може би щеше да оцелее като шеф на новините. Може би.

Усети, че е по силите ѝ да промени курса на шхуната.

В 8,45 мярна Боргшьо да излиза от асансьора и да изчезва нагоре по вътрешните стълби към своята стая на по-горния етаж. Трябва да говоря с него още днес. Взе си кафе и отдели време на сутрешната докладна. Беше бедна откъм новини сутрин. Единственият интересен текст бе бележка, която делово съобщаваше, че в неделя Лисбет Саландер е била преместена в ареста в Гьотеборг. Разписа материала и го изпрати на Андеш Холм.