Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Въздъхна.

В ЕДИНАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТ Петер Фредриксон паркира колата си на три пресечки от дома на Ерика Бергер. Сузан Линдер вече знаеше накъде се е отправил и го пропусна, за да не привлече вниманието му. Подмина колата му повече от две минути след като бе паркирал. Установи, че е празна. Подмина и къщата на Ерика Бергер, продължи още малко и чак тогава паркира. Дланите ѝ се потяха.

Отвори кутийка Catch Dry и взе доза енфие.

После открехна вратата на колата и се огледа. Щом разбра, че Фредриксон е на път към Салтшьобаден, вече знаеше, че информацията на Саландер е правилна. Как бе научила, не знаеше, но повече не се съмняваше, че Фредриксон е „отровната писалка“. Предположи, че не е тръгнал към Салтшьобаден да се забавлява, а че има нещо на ум.

Което бе чудесно, стига да можеше да го хване на местопрестъплението.

Извади телескопична палка от страничния джоб на вратата и я претегли на ръката си. Натисна ключалката на дръжката и оттам изскочи тежкият еластичен стоманен кабел. Тя стисна зъби.

Ето защо бе напуснала полицейския отряд в Сьодермалм.

Един-единствен път бе избухнала в страшен гняв, когато отрядът за трети път в три дни отиде на адрес в Хегерштен, след като една и съща жена бе звъняла в полицията, крещейки за помощ, защото мъжът ѝ я пребивал. И точно както при първите два случая, при пристигането на отряда ситуацията се бе вече успокоила.

Докато разпитваха жената, държаха мъжа ѝ на стълбите. Не, тя не искаше да заявява в полицията. Не, това беше грешка. Не, той беше мил… всъщност грешката е била нейна. Тя го е провокирала…

През цялото време простакът стоеше и се хилеше, гледайки Сузан Линдер право в очите.

Тя така и не можа да си обясни защо го направи. Но внезапно нещо в нея се скъса, тя извади палката и го цапна през устата. Първият удар не бе толкова силен. Пукна му устната и той се сви. През следващите десет секунди, докато колегите ѝ не я сграбчиха и насила не я издърпаха навън, тя обсипа гърба, бъбреците, хълбоците и раменете му с дъжд от удари с палката.

Не повдигнаха обвинение. Тя напусна същата вечер, върна се у дома и плака цяла седмица. После се съвзе и отиде да почука на вратата на Драган Армански. Разказа му какво е направила и защо е напуснала полицията. Търсеше работа. Армански се колебаеше. Помоли я да му даде време да размисли върху въпроса. Вече бе престанала да се надява, когато той ѝ се обади след шест седмици и каза, че е готов да я пробва.

Сузан Линдер направи горчива гримаса и напъха палката зад колана на гърба си. Провери дали е на мястото си спреят със сълзотворен газ в десния джоб на якето и дали връзките на маратонките ѝ са здраво завързани. После тръгна обратно към къщата на Ерика Бергер и се вмъкна в имота.

Знаеше, че алармата против движение в задния двор още не е инсталирана, затова се движеше безшумно по тревата покрай храстите на оградата. Не го виждаше. Заобиколи къщата и застина. Внезапно го видя като сянка в сумрака на ателието на Грегер Бакман.

Той не знае колко е опасно да се върне тук. Не може да се въздържи.

Беше приклекнал и се опитваше да надникне през процепа на завесата на салона. После се премести на терасата и надникна през спуснатите щори на големия френски прозорец, все още покрит с шперплат .

Сузан Линдер изведнъж се усмихна.

Промъкна се през двора към ъгъла на къщата, докато той бе с гръб към нея. Скри се зад два лозови храста до портата и зачака, наблюдавайки го през клонака. От мястото си Фредриксон можеше да вижда и част от кухнята. Явно бе намерил нещо интересно за гледане, защото минаха десет минути, преди отново да се раздвижи. Приближи се към Сузан Линдер.

Щом зави зад ъгъла и я подмина, Сузан Линдер се изправи и заговори с тих глас:

– Ало, Фредриксон.

Той се закова на място и се обърна към нея.

Видя очите му да светят в мрака. Не можеше да различи израза на лицето му, но усети как, шокиран, сдържа дъха си.

– Можем да направим това простичко или сложничко – каза тя. – Ще отидем при колата ти и…

Той се обърна и се опита да се затича.

Сузан Линдер вдигна телескопичната палка и нанесе убийствено болезнен удар от външната страна на лявото му коляно, точно по капачката.

Той падна със задавен вик.

Тя вдигна палката за още един удар, но се възпря. Усети на врата си очите на Драган Армански.

Наведе се и го преобърна по корем, опирайки коляно в гърба му. Грабна дясната му ръка, изви я на гърба и му сложи белезниците. Беше слаб и не оказа съпротива.