Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

ЕРИКА БЕРГЕР ЗАГАСИ лампата в дневната и закуцука към горния етаж. Вече не се нуждаеше от патериците, но стъпалото все още я болеше, щом прехвърлеше тежестта си на него. Грегер Бакман загаси в кухнята и последва жена си. Никога преди не бе виждал Ерика Бергер толкова нещастна. Нищо, което ѝ каза, не успя да я успокои или да намали чувството ѝ на страх.

Тя се съблече и се пъхна в леглото с гръб към него.

– Не си ти виновен, Грегер – каза, когато го чу да си ляга.

– Не си добре – каза той. – Искам да си останеш у дома няколко дни.

Обви с ръка раменете ѝ. Тя не се опита да го отблъсне, но лежеше неподвижно. Той се наведе и внимателно я целуна по шията, прегръщайки я.

– Нищо не можеш да кажеш или да направиш, за да облекчиш положението. Знам, че имам нужда от пауза. Чувствам се така, сякаш съм се качила на бавен влак и внезапно съм разбрала, че пътувам в грешна посока.

– Можем да излезем в морето и да поплаваме малко. Да се махнем от всичко.

– Не. Не мога да се махна от всичко.

Обърна се към него.

– Сега най-лошото, което мога да направя, е да избягам. Трябва да реша проблемите. После може да заминем.

– Окей – каза Грегер. – Аз май не съм ти от особена помощ.

Тя слабо се усмихна.

– Не. Не си. Но благодаря, че си тук. Обичам те безумно, нали знаеш.

Той кимна.

– Не мога да повярвам, че е Петер Фредриксон – каза Ерика Бергер. – Никога не съм долавяла у него и най-малка враждебност към мен.

СУЗАН ЛИНДЕР СЕ ЧУДЕШЕ дали да позвъни у Ерика Бергер, когато видя осветлението на долния етаж да угасва. Погледна надолу към Петер Фредриксон. Не беше казал и дума. Лежеше напълно пасивно. Сузан доста дълго мисли, преди да вземе решение.

Наведе се, сграбчи белезниците и го изправи на крака, подпирайки го на портата.

– Можеш ли да стоиш? – попита.

Той не отговори.

– Окей. Тогава ето какво. Ако окажеш и най-малка съпротива, ще получиш същото и на десния крак. А ако още се съпротивляваш, ще ти счупя ръцете. Ясно ли ти е какво казвам?

Тя долови тежкото му дишане. Страх?

Бутна го пред себе си, изведе го на улицата до колата му през три пресечки. Той куцаше. Тя го подкрепяше. Когато стигнаха до колата, срещнаха разхождащ се през нощта човек с куче. Той спря и загледа окования Петер Фредриксон.

– Полицейска акция – каза с твърд глас Сузан Линдер. – Вървете си у дома.

Сложи го на задната седалка и го закара у тях във Фисксетра. Часът бе дванайсет и половина през нощта и нямаше жива душа, когато стигнаха неговата врата. Сузан Линдер извади ключовете му и го поведе по стълбите нагоре към жилището му на третия етаж.

– Не може да влизаш у дома – каза Петер Фредриксон.

Първото, което каза, откак го бе оковала в белезници.

Тя отвори вратата на апартамента и го бутна вътре.

– Нямаш право. Трябва да имаш заповед за обиск…

– Не съм полицай – с нисък глас каза тя.

Той се втренчи недоверчиво в нея.

Тя го сграбчи за ризата и го избута пред себе си в дневната, накара го да седне на дивана. Беше грижливо почистен тристаен апартамент. Спалня отляво, кухня от другата страна на антрето, малък кабинет към дневната.

Тя надникна там и въздъхна с облекчение. The smoking gun. Веднага видя снимки от фотоалбума на Ерика Бергер, пръснати на бюрото до компютъра. На стената около компютъра бе окачил трийсетина нейни снимки. Тя разгледа изложбата с вдигнати вежди. Ерика Бергер бе страхотно красива жена. И имаше доста по-забавен сексуален живот от Сузан Линдер.

Чу Петер Фредриксон да се размърдва, върна се в дневната и го сграбчи. Удари го веднъж и го довлече в кабинета, където го накара да седне на пода.

– Стой мирно! – каза.

Отиде в кухнята и намери хартиен плик от „Консум“. Извади снимките от стената една по една. Намери и осакатения фотоалбум и дневниците на Ерика Бергер.

– Къде е видеофилмът? – попита тя.

Петер Фредриксон не отговори. Сузан Линдер отиде в дневната и включи телевизора. Във видеокасетофона имаше касета, но ѝ отне известно време, докато намери на дистанционното откъде се включва.

Извади филма и доста се позабави, докато се увери, че не е направил няколко копия.

Намери тийнейджърските любовни писма на Бергер и доклада за Боргшьо. После насочи интереса си към компютъра на Петер Фредриксон. Видя, че има скенер, свързан към персонален компютър IBM. Вдигна капака му и намери оставена там снимка на Ерика Бергер на купон в „Клуб Екстрийм“ през новогодишната нощ на 1986 година според надписа на стената.