Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

В 8,59 се обади Боргшьо.

– Бергер. Ела веднага в стаята ми.

После затвори.

Магнус Боргшьо бе бял като лист, когато Ерика Бергер отвори вратата му. Стоеше прав, обърна се към нея и удари с куп хартия по бюрото.

– Какво, по дяволите, е това? – изкрещя в лицето ѝ той.

Сърцето на Ерика Бергер се преобърна. Трябваше само да хвърли поглед на заглавната страница, за да разбере какво е намерил Боргшьо в сутрешната си поща.

Фредриксон не бе успял да направи нищо със снимките. Но бе изпратил материала на Хенри Кортез на Боргшьо.

Тя спокойно седна срещу него.

– Това е текст, който репортерът Хенри Кортез е написал и който вестник „Милениум“ планираше да пусне в броя, излязъл преди седмица.

Боргшьо изглеждаше отчаян.

– Как смееш! Аз те доведох в СМП и първото, което правиш, е да интригантстваш. Що за медийна курва си ти?

Очите на Ерика Бергер се присвиха и тя се вледени. Бе получила достатъчно количество от думата „курва“.

– Наистина ли мислиш, че на някой ще му пука от това? Наистина ли мислиш, че можеш да ме компрометираш с такива глупости? И защо, по дяволите, ми го изпращаш анонимно?

– Не е така, Боргшьо.

– Кажи тогава как е.

– Онзи, който ти е изпратил този текст анонимно, е Петер Фредриксон. Вчера бе уволнен от СМП.

– Какво говориш, мамка му?

– Дълга история. Но аз се занимавам с текста вече две седмици и се чудя как да подхвана разговор с теб.

– Ти стоиш зад този текст.

– Не съм аз. Хенри Кортез е направил проучването и е написал текста. Нямах никаква представа за това.

– И смяташ, че ще ти повярвам.

– Щом колегите ми в „Милениум“ разбраха, че ти се появяваш в текста, Микаел Блумквист спря публикуването. Обади ми се и ми даде копие. Беше от загриженост към мен. Откраднаха ми го и сега е попаднал у теб. В „Милениум“ държаха да получа шанс да разговарям с теб, преди да публикуват. Което смятат да направят в августовския брой.

– Никога преди не съм срещал по-безсъвестен журналист. Оглавяваш класацията.

– Окей. Сега, когато си прочел репортажа, може би си хвърлил око и на проучването. Кортез е направил материал, който води направо към отпечатване. Знаеш това.

– Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

– Ако останеш председател на управата, докато „Милениум“ е под печат, това ще се отрази на СМП. Много мислих, търсейки някакъв изход, но не намирам такъв.

– Тоест?

– Трябва да си вървиш.

– Шегуваш ли се? Не съм направил нищо незаконно.

– Магнус, наистина ли не разбираш мащаба на това разкритие? Не ме карай да свиквам управата. Ще бъде доста деликатно.

– Никого няма да свикваш. Времето ти в СМП свърши.

– Сори. Само управата може да ме уволни. Така че ще трябва да я свикаш на извънредно заседание. Предлагам да е още днес следобед.

Боргшьо заобиколи бюрото и застана толкова близо, че Ерика Бергер усети дъха му.

– Бергер… имаш шанс да преживееш всичко това. Ще отидеш при проклетите си другарчета в „Милениум“ и ще се погрижиш тази история никога да не бъде отпечатана. Ако се справиш умно, може и да забравя какво си направила.

Ерика Бергер въздъхна.

– Магнус, ти просто не разбираш колко е сериозно. Нямам абсолютно никакво влияние над публикациите на „Милениум“ . Този материал ще бъде публикуван, каквото и да кажа. Единственото, което ме интересува, е как това ще се отрази на СМП. Затова трябва да напуснеш.

Боргшьо сложи ръце на облегалката на стола и се наведе към нея.

– Твоите приятели в „Милениум“ може би ще размислят, като узнаят, че ще бъдеш уволнена оттук в мига, в който пуснат тези лайна.

Изправи се отново.

– Днес заминавам на среща в Норшьопинг. – Погледна я и прибави натъртено една дума: – „СвеаБюг“.

– Аха.

– Като се върна утре, да ми докладваш, че тази работа е приключила. Разбра ли?

Сложи си сакото. Ерика Бергер го наблюдаваше с присвити очи.

– Ако се справиш добре с това, може и да оцелееш в СМП. Сега изчезвай от стаята ми.

Тя стана и се върна в буркана, където седя тихо на стола си към двайсетина минути. После вдигна слушалката и помоли Андеш Холм да дойде в кабинета ѝ. Той си бе взел поука от грешките и цъфна на минутата.

– Седни.

Андеш Холм вдигна веждата си и седна.

– Е, сега пък какво съм направил? – иронично запита.

– Андеш, това е последният ми работен ден в СМП. Тръгвам си веднага. Ще поканя заместник-председателя и останалите от управата на работен обяд.

Той се взря в нея с неподправено удивление.