Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Ще препоръчам теб за временно изпълняващ главен редактор.

– Какво?

– Съгласен ли си?

Андеш Холм се облегна назад в стола и загледа Ерика Бергер.

– По дяволите, никога не съм искал да бъда главен редактор.

– Знам. Но имаш достатъчно добри възможности за това. И ще минеш през трупове, за да публикуваш хубав материал. Само искам да имаш повече ум в главата си, отколкото сега.

– Какво всъщност се е случило?

– Аз имам стил, различен от твоя. Ти и аз през цялото време се караме как трябва да изглеждат нещата и никога няма да се разберем.

– Не – каза той. – Никога. Възможно е стилът ми да е старомоден.

– Не знам дали старомоден е точната дума. Ти си страхотно добър новинар, но се държиш като говедо. Напълно излишно. Но онова, за което най-вече не постигнахме съгласие, е, че ти през цялото време твърдеше, че като шеф на новините няма да позволиш на нечие лично мнение да влияе на правенето на новини.

Ерика Бергер изведнъж злобно се усмихна на Андеш Холм. Отвори чантата си и извади оригинала на материала за Боргшьо.

– А сега да изпробваме чувството ти за правене на новини. Тук имам един материал, който получихме от Хенри Кортез, сътрудник в списание „Милениум“. Решението ми е утре сутрин това да бъде топновината.

Хвърли папката на коленете на Холм.

– Ти си шефът. Ще бъде интересно дали споделяш преценката ми.

Андеш Холм отвори папката и зачете. Още на въведението очите му се разшириха. Изпъна се на стола и погледна Ерика Бергер. После сведе поглед и прочете текста от началото до края. Отвори документацията и прегледа внимателно и нея. Отне му десет минути. След това бавно остави папката.

– Това ще вдигне всичко във въздуха.

– Знам. Ето защо това е последният ми работен ден тук. „Милениум“ щеше да пусне материала в юнския брой, но Микаел Блумквист го спря. Даде ми текста, за да мога да говоря с Боргшьо, преди да публикуват.

– И?

– Боргшьо ми нареди да потуля всичко.

– Разбирам. И въпреки това смяташ да го пуснеш в СМП?

– Не. Не въпреки това. Просто няма друг изход. Ако СМП пусне материала, има шанс да излезем от всичко това с чест. Боргшьо трябва да си отиде. Което обаче означава, че и аз не мога повече да остана.

Холм седя мълчаливо две минути.

– Мамка му, Бергер… Не мислех, че си толкова яка. Никога не бих помислил, че ще го кажа, но ако имаш толкова кураж, наистина съжалявам, че ще напуснеш.

– Би могъл да спреш публикуването, но ако и ти, и аз го разпишем… Е, ще пуснеш ли материала?

– Разбира се! Все едно отнякъде ще изтече.

– Именно.

Андеш Холм се изправи и застана неуверено пред бюрото ѝ.

– Върви работи – каза Ерика Бергер.

ПОЧАКА ДА МИНАТ пет минути след излизането на Холм, преди да вдигне слушалката и да се обади на Малин Ериксон в „Милениум“ .

– Здравей, Малин. Хенри Кортез наблизо ли е?

– Да. На бюрото си.

– Извикай го в стаята си и включи високоговорителя на телефона. Трябва да се посъветваме.

Хенри Кортез изникна за петнайсет секунди.

– Какво има?

– Хенри, днес извърших нещо неморално.

– Тъй ли?

– Дадох материала ти за „Витавара“ на Андеш Холм, шеф на новините тук, в СМП.

– Аха…

– Заповядах му да пусне материала в СМП утре. Твоя материал. И ти, разбира се, ще бъдеш възнаграден. Можеш да си кажеш цената.

– Ерика… какво става, по дяволите?

Тя накратко му съобщи какво се бе случило през изминалите седмици и разказа как Петер Фредриксон за малко да я унищожи.

– Мамка му! – каза Хенри Кортез.

– Знам, че това е твоят материал, Хенри. Просто нямах друг избор. Съгласен ли си?

Хенри Кортез помълча няколко секунди.

– Благодаря, че се обади, Ерика. Съгласен съм да се пусне материалът с мои бележки. Искам да кажа, ако Малин няма нищо против.

– Съгласна съм – каза Малин.

– Добре. Ще съобщите ли на Микаел? Предполагам, че още не е дошъл?

– Ще говоря с Микаел – каза Малин Ериксон. – Но, Ерика, означава ли това, че от днес си безработна?

Ерика се засмя.

– Реших да почивам до края на годината. Вярвай ми, няколкото седмици в СМП ми стигат.

– Не смятам, че трябва да планираш отпуск – каза Малин.

– Защо не?

– Можеш ли следобед да дойдеш в „Милениум“ ?

– Защо?

– Имам нужда от помощ. Ако искаш да се върнеш тук като главен редактор, може да започнеш от утре.

– Малин, ти си главният редактор на „Милениум“ . За никой друг не може да става и дума.

– Окей. Тогава ще почнеш като редакционен секретар – засмя се Малин.