Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Стартира компютъра и забеляза, че е с парола.

– Каква е паролата? – попита.

Петер Фредриксон инатливо мълчеше на пода, отказвайки да разговаря с нея.

Внезапно Сузан Линдер бе обхваната от спокойствие. Знаеше, че технически погледнато, бе извършвала престъпление след престъпление тази вечер, включително нещо, което можеше да се окачестви като незаконна принуда и дори тежко нарушение на човешките права. Но не ѝ пукаше. Напротив, чувстваше се по-скоро ободрена.

След малко вдигна рамене, порови в джоба си и извади швейцарския си военен нож. Преряза всички кабели към компютъра, обърна го с гръб към себе си и използва отвертката звезда да го отвори. Отне ѝ петнайсетина минути да разглоби компютъра и да извади хард диска.

Огледа се. Беше взела всичко, но за всеки случай прегледа основно всички чекмеджета, купищата хартия и рафтовете. Изведнъж погледът ѝ попадна на стар училищен каталог от 1978 г., който лежеше на перваза на прозореца. Видя, че е от гимназията в Юршсхолм.

Ерика Бергер не беше ли учила в гимназията в Юршсхолм?… Отвори каталога и заразглежда клас подир клас.

Намери Ерика Бергер, 18-годишна, със студентска шапка и слънчева усмивка с трапчинки. Беше облечена в тънка бяла памучна рокля и държеше букет в ръка. Изглеждаше като образец на невинна тийнейджърка с отлични оценки.

Сузан Линдер почти загуби връзката, но я намери на следващата страница. Никога нямаше да го познае от снимката, но текстът не оставяше никакво съмнение. Петер Фредриксон. Бил е в съседна паралелка. Видя слабо момче със сериозно изражение, което гледаше в обектива изпод козирката на фуражката.

Вдигна поглед и срещна очите на Петер Фредриксон.

– Още тогава си беше курва.

– Впечатляващо – каза Сузан Линдер.

– Чукаше се с всяко момче в училище.

– Съмнявам се.

– Беше мръсна…

– Не казвай. Какво се случи? Не можа ли да ѝ влезеш в гащите?

– Гледаше през мен като през въздух. Смееше ми се. И когато започна в СМП, дори не ме позна.

– Да бе, да – каза Сузан Линдер уморено. – Трябва да си имал скучно детство. Сега ще говорим ли сериозно?

– Какво искаш?

– Не съм полицай – каза Сузан Линдер. – Аз съм от онези, които се грижат за такива като теб.

Тя зачака фантазията му да си свърши работата.

– Искам да знам дали си качвал снимки в интернет.

Той поклати глава.

– Сигурен ли си?

Той кимна.

– Ерика Бергер сама ще реши дали ще повдигне обвинение срещу теб в полицията за тормоз, незаконни заплахи и взлом, или ще се споразумеете някак.

Той не каза нищо.

– Ако реши да не ти обръща внимание, а аз мисля, че само това усилие заслужаваш, ще те държа под око.

Вдигна палката.

– Ако някога пак се доближиш до дома на Ерика Бергер или ѝ изпратиш имейл, или по някакъв друг начин я притесниш, ще се върна при теб. Ще те пребия така, че и майка ти да не може да те познае. Разбра ли?

Той не отговори.

– Така че имаш възможност да поставиш край на тази история. Интересуваш ли се?

Той бавно кимна.

– В такъв случай ще препоръчам на Ерика Бергер да те прати на майната ти. Не мисли да се връщаш на работа. Смятай се за уволнен.

Той кимна.

– Ще изчезнеш от живота ѝ и от Стокхолм. Хич не ми пука какво ще правиш и къде ще отидеш. Търси работа в Гьотеборг или Малмьо. Излез отново в болнични. Прави каквото искаш. Но остави Ерика Бергер на мира.

Той пак кимна.

– Договорихме ли се?

Внезапно Петер Фредриксон заплака.

– Не исках нищо лошо – каза. – Исках само…

– Искаше само да превърнеш живота ѝ в ад и успя. Имам ли думата ти?

Той кимна.

Тя се наведе, обърна го по корем и отключи белезниците. Взе плика с живота на Ерика Бергер и го остави да седи там на пода.

ЧАСЪТ БЕ ДВА И ПОЛОВИНА в понеделник сутринта, когато Сузан Линдер излезе от вратата на Фредриксон. Смяташе да остави цялата работа за утрешния ден, но разбра, че ако ставаше дума за нея самата, щеше да държи да научи нещо още през нощта. Освен това колата ѝ все още бе паркирана в Салтшьобаден. Позвъни за такси.

Грегер Бакман отвори още преди да е успяла да натисне звънеца. Беше по джинси и изглеждаше сънлив.

– Ерика будна ли е? – попита Сузан Линдер.

Той кимна.

– Нещо ново ли е станало? – запита.

Тя кимна и му се усмихна.

– Влез. Ще седнем да говорим в кухнята.

Влязоха.

– Ей, Бергер – каза Сузан Линдер, – научи се да спиш от време на време.

– Какво е станало?

Тя протегна плика от „Консум“.

– Петер Фредриксон обещава да те остави на мира за в бъдеще. Дявол знае дали мога да му вярвам, но ако спази дадената дума, ще е по-добре и по-безболезнено да си спестиш заявление в полицията и процес. Сама ще решиш.