Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Блумквист познава ли „отровната писалка“?

– Не, той само предаде съобщението.

Сузан Линдер наклони глава и заразглежда Ерика Бергер. Внезапно в главата ѝ се образува асоциативна верига.

Ерика Бергер. Микаел Блумквист. „Милениум“ . Съмнителни полицаи, които влизат с взлом и подслушват жилището на Блумквист. Сузан Линдер наблюдава наблюдаващите. Блумквист работи като луд върху историята на Лисбет Саландер.

Че Лисбет Саландер беше демон на компютрите, бе широко известно в „Милтън Секюрити“. Никой не знаеше как е придобила уменията си и до Сузан никога не беше достигал слух, че Саландер е хакер. Но при един случай Драган Армански бе казал нещо в смисъл, че Саландер доставяла направо невероятни доклади. Хакер…

Но, по дяволите, Саландер лежи в изолация в Гьотеборг.

Беше безумие.

– За Саландер ли говорим? – попита Сузан Линдер.

Ерика Бергер изглеждаше като тресната от мълния.

– Не мога да обсъждам източника си на информация. Нито дума.

Сузан Линдер внезапно прихна.

Саландер е била. Бергер го потвърди от ясно по-ясно. Тя е извън релси.

Но това е невъзможно.

Какво става, по дяволите?

Значи по време на своето затворничество Лисбет Саландер се е заела със задачата да разбере коя е „отровната писалка“. Чиста лудост.

Нямаше никаква представа кое какво е в историята на Лисбет Саландер. Беше я срещала може би пет пъти през годините, в които работи в „Милтън Секюрити“, и никога не бе разменяла и дума с нея. Възприемаше Саландер като упорит и социално неприспособим човек, с извънредно дебела черупка, която и най-добрата бормашина не би могла да пробие. Установи също, че Драган Армански бе разперил закрилящи крила над Лисбет Саландер. И тъй като много го уважаваше, Сузан Линдер предположи, че шефът ѝ има своите добри причини да защитава упоритото девойче.

„Отровната писалка“ е Петер Фредриксон.

Дали бе права? Имаше ли някакви доказателства?

В продължение на два часа Сузан Линдер разпитва Ерика Бергер за Петер Фредриксон. Искаше да знае каква бе ролята му в СМП и какви са били отношенията им под нейно ръководство. Не научи кой знае какво от отговорите.

Ерика Бергер се колебаеше. Искаше ѝ се да отиде у Фредриксон и да предизвика директен сблъсък, но в същото време не беше сигурна, че получената информация е вярна. Накрая Сузан Линдер я убеди да не се втурва у Петер Фредриксон и да не му отправя веднага обвинения, защото ако е невинен, Бергер ще изглежда като пълен идиот.

Междувременно Сузан Линдер обеща да се поогледа. Обещание, за което съжали в момента, в който го изричаше, след като нямаше никаква представа до какво би довело това.

Но сега паркира старичкия си фиат страда колкото можа по-близо до жилището на Петер Фредриксон във Фисксетра. Заключи вратите и се огледа. Не беше сигурна какво точно прави, но предположи, че ще се принуди да почука у тях и по някакъв начин да го накара да отговори на известен брой въпроси. Остро съзнаваше, че това занимание далеч надхвърляше задълженията ѝ в „Милтън Секюрити“ и че Драган Армански ще побеснее, ако разбере с какво се е захванала.

Не беше добър план. И фактически се провали, преди тя изобщо да успее да го задвижи.

В мига, в който влезе в двора и се приближи до вратата на Петер Фредриксон, тя се отвори. Сузан Линдер веднага го позна от снимката му във файла на персонала, който бе проучила на компютъра на Ерика Бергер. Продължи напред и двамата се разминаха. Той пое към гаража на паркинга. Сузан Линдер, разколебана, спря и видя, че е малко преди единайсет вечерта. Запита се накъде е тръгнал Петер Фредриксон, и изтича обратно към колата си.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ДЪЛГО СЕДЯ, загледан в мобилния си след разговора с Ерика Бергер. Запита се какво става. Гневно погледна компютъра на Лисбет Саландер, но по това време тя вече бе преместена в ареста в Гьотеборг и нямаше възможност да я запита.

Отвори синия си телефон Т 10 и позвъни на Идрис Гиди в Анеред.

– Здравей. Микаел Блумквист е.

– Здравей – каза Идрис Гиди.

– Исках само да звънна и да ти кажа, че може да прекратиш работата си за мен.

Идрис Гиди вече бе изчислил, че Микаел Блумквист ще се обади, след като Лисбет Саландер бъде отведена в ареста.

– Разбирам – каза той.

– Може да запазиш мобилния телефон, както се разбрахме. През седмицата ще се разплатим.

– Благодаря.

– Аз трябва да ти благодаря за помощта.

Отвори айбука и започна работа. По развитието на нещата през последните седмици можеше да се предположи, че голяма част от ръкописа трябва да се преработи и че най-вероятно ще се получи съвсем нов материал.