Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Окей. Ще опитам.

– Ако намериш нещо, дай го на Кале Блумквист, ако вече не съм онлайн.“

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ ВЪРНА в жилището на Лисбет Саландер на Мусебаке малко преди дванайсет. Беше уморен, взе душ и сложи кафеварката. После отвори компютъра на Лисбет Саландер и ѝ дрънна на нейния ICQ .

„Крайно време беше.

– Сори.

– Къде си последното денонощие?

– Правих секс с тайна агентка. И преследвах Юнас.

– Успя ли за срещата?

– Да. Хванала си Ерика?

– Единственият начин да стигна до теб.

– Умно.

– Утре ме местят в ареста.

– Знам.

– Plague ще е на разположение с мрежата.

– Чудесно.

– Остава само финалът.

Микаел кимна на себе си.

– Сали… ще направим това, което трябва.

– Знам. Ти си предвидим.

– Както винаги си чаровница.

– Нещо друго, което трябва да знам?

– Не.

– В такъв случай имам още работа в мрежата.

– Окей. Всичко хубаво.

СУЗАН ЛИНДЕР СЕ ПРОБУДИ рязко от дрънчене в ухото ѝ. Някой бе задействал алармата за движение, която бе поставила в антрето на долния етаж на вилата на Ерика Бергер. Изправи се на лакът и видя, че часът е 5,23. Тихичко се измъкна от леглото и нахлузи джинси, фланелка и маратонки. Пъхна спрея със сълзотворен газ в задния си джоб и взе палката със себе си.

Безшумно мина покрай вратата на спалнята на Ерика Бергер и видя, че е затворена и съответно заключена.

После спря на стълбите и се ослуша. Внезапно чу слабо щракване и движение на долния етаж. Бавно слезе по стълбите, в антрето отново спря и се ослуша.

Някой в кухнята местеше стол по пода. Тя здраво хвана палката и безшумно се отправи към вратата. Отвори и видя плешив небръснат мъж, който седеше на кухненската маса с чаша портокалов сок и вестник СМП в ръка. Той усети присъствието ѝ и вдигна поглед.

– Ти пък, по дяволите, коя си? – попита.

Сузан Линдер си отдъхна и се опря на рамката на вратата.

– Грегер Бакман, предполагам. Здравей. Аз съм Сузан Линдер.

– Така. Ще ме удариш ли по главата с палката, или искаш чаша сок?

– С удоволствие – каза Сузан и остави палката. – Имам предвид сока.

Грегер Бакман се протегна за чаша от мивката и наля сок от картонена кутия.

– Работя за „Милтън Секюрити“ – каза Сузан Линдер. – Мисля, че е най-добре съпругата ти да обясни присъствието ми.

Грегер Бакман се изправи.

– Да не се е случило нещо с Ерика?

– Жена ти е добре. Но имаше малко неприятности. Търсихме те в Париж.

– Париж. Мамка му, аз бях в Хелзинки.

– Тъй ли? Извинявай, но жена ти мислеше, че си в Париж.

– Другия месец.

Грегер тръгна към вратата.

– Вратата на спалнята е заключена. Ще ти трябва код, за да я отвориш – каза Сузан Линдер.

– Код ли?

Тя му даде трите цифри, които трябваше да набере, за да отвори вратата на спалнята. Той затича по стълбите към горния етаж. Сузан Линдер се протегна през масата и взе оставения от него СМП.

В ДЕСЕТ СУТРИНТА в неделя доктор Андеш Юнасон влезе при Лисбет Саландер.

– Здравей, Лисбет.

– Здравей.

– Исках само да те предупредя, че полицията ще дойде на обяд.

– Добре.

– Не изглежда много да се тревожиш.

– Не.

– Имам подарък за теб.

– Подарък? Защо?

– Беше една от най-забавните ми пациентки от дълго време насам.

– Нима? – каза Лисбет Саландер подозрително.

– Разбрах, че се увличаш по ДНК и генетика.

– Кой ме е издал… оная психоложка, предполагам.

Андеш Юнасон кимна.

– Ако ти е скучно в ареста… ето последния писък от изследванията на ДНК.

Даде ѝ една тухла, която се наричаше Spirals – Mysteries of DNA , с автор професор Йошито Такамура от Токийския университет. Лисбет Саландер отвори книгата и прочете изброените в съдържанието глави.

– Красиво – каза тя.

– Би ми било интересно да чуя как така четеш проучвания на учени, които дори и аз не разбирам.

Щом Андеш Юнасон напусна стаята, Лисбет извади компютъра. Последен напън. От „Личен състав“ на СМП бе научила, че Петер Фредриксон е работил там шест години. През това време е излизал два пъти в дълги болнични. Два месеца през 2003 и три през 2004 г. От файловете за персонала заключи, че причината и двата пъти е било изгаряне. Предшественикът на Ерика Бергер, Хокан Мурандер, един път бе направил запитване дали Фредриксон наистина може да остане като редакционен секретар.

Приказки. Приказки. Приказки. Нищо конкретно, за което да се захванеш.

В дванайсет без четвърт звънна Plague .

„Какво?

– Още ли си в болницата?

– Познай.