Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Върна се назад във времето. Беше сравнително кратък списък на файлове, тъй като регистрацията ѝ за електронната поща бе направена на 2 май. Първият имейл бе сутрешна докладна, изпратена от редакционния секретар Петер Фредриксон. През първия ден няколко души ѝ бяха писали да ѝ пожелаят „добре дошла“ в СМП.

Лисбет внимателно изчете имейлите, получени от Ерика Бергер. Разбра, че още от ден първи в кореспонденцията с шефа на новините Андеш Холм преобладаваше враждебният тон. Явно не теглеха заедно каруцата по който и да е въпрос и Лисбет установи, че Холм умишлено усложнява живота на Бергер, като ѝ изпраща по два-три имейла за дреболии.

Прескочи рекламите, спама и чисто новинарските докладни. Съсредоточи се върху това, което приличаше на лична кореспонденция. Изчете вътрешните бюджетни сметки, резултатите от обяви и маркетинг, имейлите, разменяни с икономическия директор Кристер Селберг в продължение на цяла седмица и съдържащи ожесточени спорове за съкращения на персонала. Ерика бе получила раздразнен мейл от шефа на правната редакция за някакъв заместващ, на име Юханес Фриск, комуто явно бе възложила някакъв недостатъчно оценен материал. Независимо от първите приветствени имейли, изглежда, нямаше ни един сътрудник на началническо ниво, който да вижда нещо позитивно в аргументите или предложенията на новата главна редакторка.

След малко Лисбет се върна към началото и направи някои статистически изчисления. Установи, че от всички по-висши началници в СМП около Ерика, изглежда, само четирима не се опитваха да подкопават авторитета ѝ: председателят на управата Боргшьо, редакционният секретар Петер Фредриксон, шефът на уводната страница Гунар Магнусон и шефът на културната страница Себастиян Страндлунд.

В този СМП никога ли не са чували за жени? Всички шефове – мъже.

Човекът, с когото Ерика Бергер си имаше най-малко работа, бе началникът на културната страница. Откакто бе постъпила там, тя бе обменила със Себастиян Страндлунд само два имейла. Най-приятелските и явно най-изпълнени със симпатии имейли идваха от редактора на уводната страница Магнусон. Боргшьо бе лаконичен и директен. Всички останали шефове се отдаваха на открито мародерство.

Защо, по дяволите, тази група мъже въоб ще са назначили Ерика Бергер, след като единственото им желание е да я разкъсат на парчета?

Човекът, с когото имаше най-много общо, бе редакционният секретар Петер Фредриксон. Той беше като нейна пришита сянка на всички събрания. Той подготвяше СМП, съвещаваше се с Ерика за различни текстове и проблеми, той движеше почти цялата работа.

Обменяше имейли с Ерика около дузина пъти на ден.

Лисбет събра всички негови писма до Ерика и ги прочете едно по едно. В някои случаи Фредриксон възразяваше срещу взети от Ерика решения. И се аргументираше. Ерика Бергер явно му имаше доверие, след като често сменяше решенията си, приемайки мотивите му. Никога не беше враждебен. Но пък нямаше и най-малкият намек за лично отношение към Ерика.

Лисбет затвори пощата на Ерика Бергер и потъна в размисъл.

Отвори профила на Петер Фредриксон.

PLAGUE БЕЗ ОСОБЕН напредък бе проверявал персоналните компютри на различните сътрудници в СМП. Цяла вечер. Успя да се провре при шефа на новините Андеш Холм, тъй като той имаше открита връзка към кабинета си, за да може по всяко време на денонощието да се включи и да надзирава нечия работа. Личният му компютър бе един от най-досадните, които Plague някога бе хаквал. Затова пък се провали с останалите осемнайсет имена от списъка, с който го бе снабдила Лисбет Саландер. Допълнително спомогна и фактът, че никой от онези, на които почука, не бе онлайн в съботната вечер. Вече започваше да му писва от невъзможната задача, когато Лисбет Саландер му дрънна в десет и половина вечерта.

„Какво?

– Петер Фредриксон.

– Окей.

– Зарежи другите. Фокусирай се на него.

– Защо?

– Интуиция.

– Ще отнеме време.

– Има и друг начин. Фредриксон е редакционен секретар и работи по една програма, наречена Integrator , за да има наблюдение върху компютъра си в СМП от вкъщи.

– Нищо не знам за Integrator .

– Малка програма отпреди две години. Сега е аут. Integrator има бръмбар. Има я в архивите на Хакерската република. На теория можеш да обърнеш програмата и да влезеш в компютъра му от службата.

Plague въздъхна. Тя, която някога бе негова ученичка, сега знаеше повече от него.