Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Искаш да кажеш, че не трябва много да го манипулират? Че е лесен?

– Точно. А Ханс Фасте е кретен, който вярва, че Лисбет Саландер е лесбийка сатанистка.

ЕРИКА БЕРГЕР СЕДЕШЕ сама във вилата си в Салтшьобаден. Чувстваше се парализирана и неспособна да се концентрира върху някакво разумно занимание. През цялото време очакваше някой да позвъни и да ѝ каже, че нейни снимки са се появили в интернет.

На няколко пъти се хвана, че мисли за Лисбет Саландер, и осъзна, че таи суетни надежди, свързани с нея. Саландер лежеше в Салгренската болница. Нямаше право на посещения и дори не четеше вестници. Но имаше изумителни познания. Въпреки изолацията си бе успяла да се свърже чрез ICQ с Ерика, а после и по телефона. Сама бе разрушила империята на Венерстрьом и спасила „Милениум“ преди две години.

В осем вечерта на вратата почука Сузан Линдер. Ерика така се стресна, сякаш някой бе произвел изстрел в стаята.

– Ей, Бергер. Седиш си тук в мрака и изглеждаш тъжна.

Ерика кимна и запали осветлението.

– Здравей. Ще сложа кафе…

– Не. Остави на мен. Нещо ново?

И още как. Лисбет Саландер се обади и пое контрола върху моя компютър. И звънна да каже, че Телебориан и някой си Юнас имали среща на Централна гара следобед.

– Не. Нищо ново – каза. – Но има нещо, в което искам да те пробвам.

– Окей.

– Какво ще кажеш за възможността да не е сталкер, а някой от кръга на познатите ми, който се е вкопчил в мен?

– Каква е разликата?

– Сталкерът трябва да е непознат човек, фиксирал се върху мен. Вторият вариант е личност, която иска да си отмъсти и да саботира живота ми по лични причини.

– Интересна мисъл. Как ти хрумна?

– Аз… обсъдих въпроса с един човек днес. Не мога да ѝ кажа името, но според нея заплахите на истинския сталкер изглеждат различно. Преди всичко един сталкер никога не би написал имейла до Ева Карлсон от културния отдел.

Сузан Линдер бавно кимна.

– Има нещо в това. Знаеш ли, така и не прочетох въпросните имейли. Може ли да ги видя?

Ерика извади своя лаптоп и го постави на кухненската маса.

МОНИКА ФИГЕРУЛА ПРИДРУЖИ Микаел Блумквист на излизане от полицията към десет вечерта. Спряха на същото място в парка Крунуберг, както предния ден.

– Ето ни пак тук. Смяташ ли да си тръгнеш и да работиш, или искаш да отидем у дома и да правим секс?

– Ами…

– Микаел, не се чувствай притеснен от мен. Ако трябва да работиш, просто го направи.

– Слушай, Фигерула, страхотно си обсебваща.

– А ти не искаш да си обсебен от никого. Това ли имаш предвид?

– Не. Не по този начин. Но има някого, с когото трябва да говоря тази нощ и това ще отнеме време. Така че преди да съм готов, ти вече ще спиш.

Тя кимна.

– Ще се видим.

Той я целуна по бузата и тръгна към автобусната спирка на Фридхемсплан.

– Блумквист! – викна тя.

– Какво?

– Утре сутрин също съм свободна. Ела на закуска, ако успееш.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА Събота, 4 юни – понеделник, 6 юни

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПОЛУЧИ редица предвещаващи беда тръпки в мига, в който се захвана с шефа на новините Андеш Холм. Той беше на 58 и заради това изпадаше от групата, но Лисбет го бе включила за всеки случай, след като двамата с Ерика Бергер бяха в лоши отношения. Холм беше интригант и изпращаше на разни хора имейли, в които клюкарстваше как някой не си вършел работата.

Лисбет установи, че Холм не харесва Ерика Бергер и че отделя значително време за намеци по адрес на женището , което казало това или направило онова. Той сърфираше в мрежата само в сайтовете на свързани с работата хора. Ако имаше други интереси, вероятно ги задоволяваше в свободното си време и на друг компютър.

Беше го запазила като кандидат за ролята на „отровната писалка“, но май нямаше да е той. Лисбет стигна до извода, че Холм е толкова нахакан, че дори не се нуждае от заобикалки и от анонимни имейли. Ако искаше да нарече Ерика Бергер „курва“, щеше да го направи открито. И не изглеждаше от типа, който би си направил труда да се промъкне посред нощ в жилището на Ерика Бергер.

Към десет направи пауза и влезе в „смахнатата_маса“. Разбра, че Микаел Блумквист още не се е появил. Изпита леко раздразнение и се запита с какво ли се занимава и дали е успял да стигне навреме за срещата на Телебориан.

После се върна към сървъра на СМП.

Отиде на следващото име в списъка, това на редакционния секретар за спорта Клаес Лундин, на 29 години. Тъкмо отвори пощата му, когато внезапно се спря и прехапа долната си устна. Изключи Лундин и вместо това влезе в електронната поща на Ерика Бергер.