Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Усещаше се отвратително. Ако някой отвореше вратата, щеше да ѝ бъде много трудно да обясни какво прави там. Вдигна мобилния и погледна часовника на дисплея. Малко преди шест. Изключи звука, облегна се на гърба на стола и загледа затворената врата на стаята на Екстрьом.

В СЕДЕМ ВЕЧЕРТА Plague дрънна на Лисбет Саландер.

– Окей. Влязох в администрацията на СМП.

– Къде точно?

Той ѝ прехвърли един уеб адрес.

– Няма да успеем за 24 часа. Дори да имаме електронната поща на всичките 18 души, ще отнеме дни да се хакнат личните им компютри. Повечето сигурно не са и в мрежата в събота вечер.

– Plague , концентрирай се върху персоналните им компютри, а аз ще поема компютрите им в СМП.

– Така си и мислех. Твоят ръчен компютър е малко ограничен. Да искаш нещо по-специално?

– Не. Който и да е от тях.

– Окей.

– Plague .

– Да.

– Ако не намерим нищо до утре сутринта, искам да продължиш.

– Окей.

– И ще ти платя.

– Ами! Това си е забавно.

Тя изключи ICQ- то и влезе в адреса, в който Plague бе подредил всички администратори от СМП. Първо провери дали Петер Флеминг е включен. Не беше. После влезе в сървъра на СМП. Така можеше да проследи цялата активност на електронната поща, дори имейли, отдавна изтрити от отделните потребители.

Започна с Ернст Теодор Билинг, на 43 години, един от нощните шефове в СМП. Отвори пощата му и започна да търси назад във времето. Отделяше по около две секунди на всеки имейл, достатъчно, за да си създаде представа кой е писал и какво е съдържанието. След няколко минути вече се бе запознала с рутинната поща под формата на ежедневни докладни, графици и други безинтересни неща.

Прегледа писмата от последните три месеца. После се върна назад, месец по месец, като четеше само заглавията и отваряше само имейлите, които събуждаха интереса ѝ. Разбра, че Ернст Билинг ходи с жена на име София и че ѝ държи лош тон. Установи, че в това няма нищо забележително, защото Билинг държеше лош тон на повечето хора, с които поддържаше лична кореспонденция – репортери и други. Въпреки това ѝ се стори странно, че човек може толкова открито да се обръща към приятелката си с думи като проклета дебелана, тъпачка или проклета п…ка.

Щом стигна една година назад, се спря. Вместо това отиде в неговия Explorer и започна да проучва сърфирането му в мрежата. Забелязва, че подобно на повечето мъже от неговата възрастова група, от време на време е минавал през порносайтове. Установи също, че се интересува от коли и често посещава сайтове за нови модели автомобили.

След около час ровене Лисбет изключи Билинг и го зачерта от списъка. Тръгна по-нататък към Лаш Йорян Волберг, на 51 години, репортер ветеран от правната редакция.

Тощен ЕДКЛИНТ ВЛЕЗЕ в полицията на Кунгсхолмен към седем и половина в събота вечерта. Моника Фигерула и Микаел Блумквист го очакваха. Седнаха на същата заседателна маса, на която Микаел Блумквист бе седял предишния ден.

Едклинт осъзна, че върви по много тънък лед и че са нарушени известен брой вътрешни правила, когато допусна Блумквист в коридора. Моника Фигерула решително нямаше право да го кани на своя глава. В обикновени случаи в тайните коридори на РПС/Сек не се допускаха дори съпрузи или съпруги – любезно ги приканваха да чакат своите партньори долу на стълбите. А Блумквист на всичкото отгоре беше и журналист. За в бъдеще щеше да му се разрешава да посещава само временно наетото помещение на Фридхемсплан.

Но от друга страна, външни хора все пак се появяваха в коридорите, макар и по специална покана. Чуждестранни гости, учени, академици, временни консултанти… Постави Блумквист в графата „временни консултанти“. Цялото това дърдорене за класифицирана информация си беше чиста глупост. За достъп до нея се изискваше надлежно разрешение. Едклинт бе решил, че ако отнякъде се появи критика, ще твърди, че лично е дал такова на Блумквист.

Ако не се прецака де. Едклинт седна и погледна Фигерула.

– Как разбра за срещата?

– Блумквист ми се обади към четири – отвърна тя с усмивка.

– А ти как разбра за срещата?

– От един източник – каза Микаел Блумквист.

– Да направя ли заключението, че си установил нещо като наблюдение над Телебориан?

Моника Фигерула поклати глава.

– И на мен това бе първото, което ми мина през ума – каза тя с бодър глас, сякаш Микаел Блумквист не се намираше в стаята. – Но не издържа. Дори някой да е проследил Телебориан по поръка на Блумквист, същият не би могъл предварително да изчисли, че докторът ще се срещне тъкмо с Юнас Сандберг.