Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Кортез.

– Къде си?

– В Академичната книжарница.

– Телебориан ще се срещне с Юнас на ринга на Централна гара в 15 ч. На път съм, но ти си по-наблизо.

– О, дявол го взел! Отивам.

Микаел дотича до Йотгатан и с най-висока скорост се насочи към шлюза. Погледна ръчния си часовник, когато, останал без дъх, стигна площада при шлюза. Моника Фигерула май бе спечелила червена точка, като каза, че трябва да започне да тренира. 14,56. Нямаше да успее. Огледа се за такси.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ВЪРНА телефона на Андеш Юнасон.

– Благодаря – каза.

– Телебориан ли? – попита Андеш Юнасон.

Не можеше да не чуе името.

Тя кимна и срещна погледа му.

– Телебориан е едно истинско, истинско животно. Нямаш си представа.

– Не. Но предчувствам, че тук се случва нещо, което те прави толкова възбудена, колкото не съм те виждал, откакто си под моите грижи. Надявам се да знаеш какво вършиш.

Лисбет му отправи крива усмивка.

– Ще получиш отговор на този въпрос в най-скоро време – каза тя.

ХЕНРИ КОРТЕЗ ИЗХВРЪКНА от Академичната книжарница и се затича като луд. Пресече Свеавеген на виадукта при Местер Самюелсгатан и продължи право надолу към Клара Нора, където зави по виадукта Клараберг над Васагатан. Мина над Кларабергсгатан, промушвайки се между автобус и две коли, които френетично започнаха да му свирят, и се промъкна през вратите на Централна гара точно в 15,00.

Взе ескалатора до централния перон по три стъпала наведнъж и затича покрай „Покетшоп“, преди да забави темпото, за да не привлича внимание. Вглеждаше се напрегнато в лицата близо до ринга.

Не можа да види Телебориан, нито мъжа, когото Кристер Малм бе фотографирал пред „Копакабана“ на първи май и когото смятаха за Юнас. Погледна часовника. 15,01. Дишаше така, сякаш бе участвал в Стокхолмския маратон.

Реши да рискува, избърза през залата и през вратите излезе на Васагатан. Спря се, огледа се и започна да се взира в хората наоколо. Никакъв Петер Телебориан. Никакъв Юнас.

Обърна се и бързо се върна на Централна гара. 15,03. Около ринга беше пусто.

После вдигна поглед и за секунда мерна рошавия профил и брадата на Петер Телебориан, който излизаше от входа на будката за вестници от другата страна на залата. В следващата секунда до него изникна мъжът от снимките на Кристер Малм. Юнас. Двамата пресякоха залата и изчезнаха навън към Васагатан през северната врата.

Хенри Кортез си отдъхна. Избърса потта от челото си с длан и тръгна след двамата мъже.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПРИСТИГНА на стокхолмската Централна гара с такси в 15,07. Побърза към централната зала, но не видя ни Телебориан, ни Юнас. Нито Хенри Кортез.

Вдигна своя „Т 10“ с намерението да звънне на Хенри Кортез в мига, в който телефонът иззвъня в ръката му.

– Хванах ги. Седят в кръчмата „Трите чаши“ на Васагатан, при наклона към Алкалалинен.

– Благодаря, Хенри. Къде си?

– На бара. Пия коктейл. Заслужил съм го.

– Окей. Ще ме познаят, така че ще стоя настрани. Предполагам, нямаш възможност да чуеш какво си говорят.

– Никаква. Виждам гърба на Юнас, а тоя проклет Телебориан мърмори, като говори, така че не мога да видя и движенията на устните.

– Разбирам.

– Но може да имаме проблем.

– Какъв?

– Юнас е оставил портфейла и мобилния си на масата. И чифт ключове за кола върху портфейла.

– Окей. Ще видя какво мога да направя.

ТЕЛЕФОНЪТ НА МОНИКА ФИГЕРУЛА иззвъня. Прозвуча саундтракът от „Имало едно време на запад“. Моника остави книгата за божествата, която явно никога нямаше да завърши.

– Здравей. Микаел е. Какво правиш?

– Седя си у дома и сортирам стари снимки на стари любовници. Бях грубо изоставена по-рано днес.

– Извинявай. Колата ти наблизо ли е?

– Като проверявах за последно, беше на паркинга отвън.

– Добре. Имаш ли желание за една разходка из града?

– Не особено. Какво става?

– Петер Телебориан точно сега пие бира с Юнас на Васагатан. И след като сътруднича на Сепо, мислех, че може би ще се заинтересуваш.

Моника Фигерула вече беше скочила от дивана, протягайки се за ключовете от колата.

– Не се шегуваш, нали?

– Ни най-малко. Юнас е оставил ключове за кола на масата пред себе си.

– Тръгвам.

МАЛИН ЕРИКСОН НЕ ОТГОВАРЯШЕ на телефона, но Микаел Блумквист имаше късмет и хвана Лоти Карим, която се намираше в магазин „Оленс“ и купуваше подарък за рождения ден на мъжа си. Микаел я помоли да поработи извънредно и възможно най-бързо да се насочи към кръчмата като подкрепление на Хенри Кортез. После звънна пак на Кортез.