Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Да.

– Написвам един адрес. Копирай го в Explorer .

– Готово.

– Сега виждаш списък с програми. Натисни Asphyxia Server и зареди.

Ерика последва инструкцията.

– Готово.

– Стартирай Asphyxia . Кликни и избери Explorer .

Отне три минути.

– Готово. Окей. Сега рестартирай компютъра. За малко ще изгубим контакт.

– Окей.

– Когато тръгне, пак ще прехвърлим твоя хард диск в един сървър в мрежата.

– Окей.

– Рестартирай. Скоро ще се чуем.

Ерика Бергер възхитено гледаше екрана, докато компютърът ѝ бавно се рестартираше. Запита се дали не е полудяла. После ICQ -то ѝ звънна.

– Здравей отново.

– Здравей.

– Става по-бързо, ако го правиш ти. Стартирай интернет и копирай адреса, който ти изпращам.

– Окей.

– Сега ще получиш един въпрос. Кликни старт.

– Окей.

– Ще получиш питане как да кръстиш хард диска. Наречи го СМП 2.

– Окей.

– Иди да си вземеш кафе. Това ще отнеме малко време.

МОНИКА ФИГЕРУЛА СЕ СЪБУДИ в осем в събота сутринта, около два часа по-късно от нормалния си час на пробуждане. Седна в леглото и загледа Микаел Блумквист.

Той хъркаше. Well. Nobody is perfect[45] .

Запита се докъде ще я доведе историята с Микаел Блумквист. Не беше от типа на най-верните, с които да можеш да планираш по-дългосрочни отношения, това разбра от биографията му. От друга страна, самата тя не беше сигурна дали наистина търси стабилна връзка с приятел, хладилник и деца. След дузина провалили се опити от времето на пубертета досега все по-твърдо започваше да вярва, че значението на стабилните връзки е силно преувеличено. Най-дългите ѝ отношения бяха двегодишно съжителство с един колега от Упсала.

От трета страна, не беше и момиче, което си пада по приключения за една нощ, дори да считаше, че сексът се подценява като терапевтично средство срещу, общо взето, всякакви беди. А сексът с Микаел Блумквист си бе напълно окей. Дори повече от окей. И като човек си го биваше.

Летен романс? Влюбване? Беше ли влюбена?

Отиде в банята, изплакна лицето и изми зъбите си, после си сложи шорти за бягане, леко яке и на пръсти излезе от жилището. Направи стречинг и четирийсет и пет минутно бягане покрай болницата в Роламбсхув, около Фредхел и обратно през Смедсидун. Върна се в девет и видя, че Блумквист още спи. Наведе се и го захапа за ухото, докато той объркано не отвори очи.

– Добро утро, любов моя. Имам нужда някой да ми изтърка гърба.

Той я погледна и нещо промърмори.

– Какво каза?

– Няма нужда да вземаш душ. Вече си подгизнала.

– Потичах малко. Трябваше да дойдеш.

– Подозирам, че ако поддържам твоето темпо, ще трябва да звъниш на спасителните служби. Проблеми със сърцето на Нор Меларстранд.

– Глупости! Хайде. Време е да ставаш.

Той ѝ изтърка гърба и насапуниса раменете ѝ. И хълбоците. И корема. И гърдите. След малко Моника Фигерула изгуби интерес към душа и го придърпа обратно в леглото. Пиха кафе на Нор Меларстранд чак в единайсет.

– Ще ми станеш лош навик – каза Моника Фигерула. – Познаваме се едва от няколко дни.

– Много ме привличаш. Но струва ми се, че вече знаеш това.

Тя кимна.

– Защо така?

– Сори. Не мога да отговоря на въпроса. Никога не съм разбирал как така изведнъж ме привлича една жена, а изобщо не се интересувам от друга.

Тя замислено се усмихна.

– Днес съм свободна – каза.

– Но не и аз. Чака ме планина от работа до започването на процеса и последните три нощи прекарах при теб, вместо да работя.

– Жалко.

Той кимна, изправи се и я целуна по бузата. Тя сграбчи ръкава на ризата му.

– Блумквист, иска ми се още да съм с теб.

– И на мен – кимна той. – Но ще бъде малко напечено, докато се оправим с тази история.

Микаел излезе от сградата и изчезна нагоре по Хантверкаргатан.

ЕРИКА БЕРГЕР СИ ВЗЕ КАФЕ и седна пред монитора. За петдесет и три минути не се беше случило нищо освен светването и изгасването на екрана. После отново звънна нейното ICQ .

„Готово. Имаш страшно много боклуци на хард диска, включително два вируса.

– Сори. Каква е следващата крачка?

– Кой отговаря за компютърната мрежа на СМП?

– Не знам. Може би Петер Флеминг, който е шеф на техниката.

– Окей.

– Какво да правя?

– Нищо. Върви си у дома.

– Просто така?

– Ще ти се обадя.

– Да оставя ли включен компютъра?“

Но Лисбет Саландер вече я нямаше. Ерика Бергер смутено се втренчи в екрана. Накрая го изключи и излезе да потърси някое кафене, където да размисли на спокойствие.