Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

ГЛАВА ДВАЙСЕТА Събота, 4 юни

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЛЕЗЕ ОТ АВТОБУСА при шлюза, взе асансьора „Катарина“ до Мусебаке и тръгна към Фискаргатан 9. Беше купил хляб, мляко и сирене в магазина за хранителни стоки пред Ландстингхюсет и започна да нарежда продуктите в хладилника. После отвори компютъра на Лисбет Саландер.

След известен размисъл отвори и своя „Ериксон Т 10“. Не използва обикновения си мобилен, защото не искаше да разговаря с човек, който нямаше нищо общо с историята на Залаченко. Видя, че има общо шест повиквания през изминалото денонощие, от които три от Хенри Кортез, две от Малин и едно от Ерика Бергер.

Първо звънна на Хенри Кортез, който се намираше в кафене във Васастан и имаше някои неща за обсъждане, но нищо спешно.

Малин Ериксон се беше обадила само за да се обади.

После звънна на Ерика Бергер, но даваше заето.

Отвори в Yahoo „смахнатата_маса“ и намери окончателната версия на биографията на Лисбет Саландер. Усмихнато кимна с глава, принтира документа и веднага се захвана да чете.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПОТУПА своя „Палм Тунгстен Т 3“. Цял час копираше и картотекираше компютърната мрежа на СМП с помощта на профила на Ерика Бергер. Не се зае с профила на Петер Флеминг, защото не ѝ трябваха пълни административни пълномощия. Онова, което я интересуваше, бе достъп до администрацията на СМП и личните файлове. А там Ерика Бергер имаше пълни права.

Силно ѝ се прииска Микаел Блумквист да бе имал добрината да ѝ внесе тайно и нейния „Пауърбук“ – с истинска клавиатура и седемнайсетинчов екран, вместо само ръчния компютър. Свали описанието на всички, работещи в СМП, и започна да проучва списъка. Бяха 223-ма души, от които 82 жени.

Като начало зачеркна жените. Не че ги изключваше като негоднички, но според статистиката мъжете, унижаващи жените, бяха абсолютно мнозинство. Така останаха 141 души.

Статистиката сочеше също, че повечето „отровни писалки“ бяха или в пубертета, или на средна възраст. Тъй като СМП нямаше тийнейджъри сред служителите си, Лисбет направи възрастов график и зачеркна всички мъже над 55 и под 25 години. Така останаха 103-ма.

Помисли малко. Нямаше време. Може би по-малко от двайсет и четири часа. Взе бързо решение. Със саблен удар зачеркна всички служители в разпространението, рекламата, фотоотдела, охраната и техниката. Фокусира се върху групата журналисти и редакционен персонал и получи списък, състоящ се от 48 души, все мъже на възраст между 26 и 54 години.

После чу шум в ключалката. Веднага затвори ръчния компютър и го пъхна под завивката между бедрата си. Пристигна последният ѝ обяд в Салгренската болница. Лисбет покорно погледна към зелевата яхния. Знаеше, че след обяда няма да може да работи необезпокоявано известно време. Затова сложи компютъра в нишата зад масичката и изчака, докато две жени от „Еритрея“ почистят с прахосмукачка и ѝ оправят леглото.

Едната се казваше Сара и през последния месец тайно носеше на Лисбет „Марлборо лайт“. Донесе ѝ и запалка, в момента скрита пак зад масичката. Лисбет с благодарност взе две цигари, които смяташе да изпуши до прозореца през нощта.

Едва към два часа всичко отново бе спокойно. Извади компютъра и го включи. Смяташе веднага да се залови с администрацията на СМП, но осъзна, че си има и собствени проблеми, с които трябва да се справи. Отиде в Yahoo и провери „смахнатата_маса“. Видя, че Микаел Блумквист не бе качил нищо през последните три денонощия, и се запита с какво ли се е занимавал. Копелето сигурно е навън и хойка с някоя кучка с големи гърди.

Продължи в Yahoo и провери дали Plague не е оставил някое писмо в „Рицарите“. Не беше.

После прегледа хард дисковете на прокурор Ричард Екстрьом (безинтересна кореспонденция за предстоящия процес), както и на доктор Петер Телебориан.

Всеки път, когато влизаше в хард диска на Телебориан, имаше усещането, че телесната ѝ температура намалява с няколко градуса.

Намери съдебнопсихиатричната експертиза за нейния случай, която той вече бе подготвил, но която официално не можеше да бъде представена, преди да я е прегледал. Беше направил някои подобрения в писанието, но общо взето, нямаше нищо ново. Тя свали експертизата и я метна на „смахнатата_маса“. Провери електронната поща на Телебориан през последните двайсет и четири часа, отваряйки имейл след имейл. И за малко да пропусне краткия имейл.

„Събота, 15,00, на ринга на Централна гара. Юнас“

Мамка му ! Юнас. Появяваше се в много имейли до Телебориан. Използваше хотмейл адрес. Неидентифициран.