Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Лисбет Саландер обърна поглед към цифровия часовник на масичката до леглото. 14,28. И веднага звънна на ICQ- то на Микаел Блумквист. Не получи отговор.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ БЕШЕ разпечатал вече готовите 220 страници от ръкописа. После изключи компютъра и седна на кухненската маса на Лисбет Саландер с писалка за коректури в ръка.

Беше доволен от сюжета. Но най-голямата дупка още зееше. Как да намери остатъците от Секцията? Малин Ериксон имаше право. Беше невъзможно. Нямаше никакво време.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ЯДОСАНО изруга и опита да звънне на ICQ -то на Plague . И той не отговори. Лисбет хвърли поглед на часовника. 14,30.

Седна на ръба на леглото и затърси ICQ-та в паметта си. Опита първо с Хенри Кортез, после с Малин Ериксон. Никой не отговаряше. Събота. Всички са свободни. Пак погледна часовника. 14,32.

После опита да се свърже с Ерика Бергер. Без успех. Казах ѝ да си върви. Мамка му ! 14,33 …

Можеше да изпрати есемес на Микаел Блумквист… но телефонът му се подслушваше. Прехапа долната си устна.

Накрая отчаяно се обърна към масичката до леглото и позвъни на сестрата. Часът бе 14,35, когато чу ключът да се пъха в ключалката и сестра Агнета, жена на около 50 години, надникна в стаята.

– Здравей. Някакъв проблем?

– Доктор Андеш Юнасон в отделението ли е?

– Не се ли чувстваш добре?

– Добре съм. Но трябва да разменя няколко думи с доктора. Ако може.

– Видях го преди малко. Какво има?

– Трябва да говоря с него.

Сестра Агнета вдигна вежди. Пациентката Лисбет Саландер звънеше рядко на сестрите, освен ако нямаше силно главоболие или някакъв друг спешен проблем. Никога не хленчеше за нищо и никога преди не бе молила да говори с някой от лекарите. Все пак сестра Агнета бе забелязала, че Андеш Юнасон отделя време на арестуваната пациентка, която иначе изглеждаше напълно затворена и безразлична към околния свят. Възможно бе той да е установил някакъв контакт.

– Окей. Ще видя дали има време – каза сестра Агнета приятелски и затвори вратата.

И я заключи. Часът бе 14,36 и тъкмо ставаше 14,37.

Лисбет стана от ръба на леглото и отиде до прозореца. От време на време поглеждаше часовника. 14,39. 14,40.

В 14,44 чу стъпки в коридора и дрънченето на връзката ключове на пазача от „Секуритас“. Андеш Юнасон понечи да каже нещо, но се спря, когато забеляза отчаяния поглед на Лисбет Саландер.

– Случило ли се е нещо?

– В момента се случва. Имаш ли мобилен телефон?

– Какво?

– Мобилен. Телефон. Трябва да се обадя.

Андеш Юнасон с колебание погледна към вратата.

– Андеш… Нужен ми е телефон. Веднага!

Той усети отчаянието в гласа ѝ, пъхна ръка във вътрешния си джоб и протегна своята „Моторола“. Лисбет буквално я изтръгна от ръката му. Не можеше да се обади на Микаел Блумквист, защото предполагаше, че телефонът му се подслушва от врага. Проблемът бе, че той никога не ѝ бе давал номера на анонимния си син „Ериксон Т 10“. И нямаше нужда, защото не очакваше тя да му позвъни от своя изолатор. Лисбет се поколеба за една десета от секундата и набра номера на мобилния на Ерика Бергер. Чу три сигнала, преди тя да отговори.

ЕРИКА БЕРГЕР СЕ НАМИРАШЕ в БМВ-то си, на километър от дома си в Салтшьобаден, когато получи разговор, който не бе очаквала. От друга страна обаче, Лисбет Саландер вече я бе изненадала сутринта.

– Бергер.

– Саландер. Нямам време да обяснявам. Имаш ли номера на анонимния телефон на Микаел? Онзи, който не е подслушван?

– Да.

– Обади му се. Веднага! Телебориан ще се срещне с Юнас на Централна гара в 15 ч.

– Но какво…

– Побързай. Телебориан. Юнас. Рингът на Централна гара. 15 ч. Има само четвърт час.

Лисбет затвори мобилния да не би Ерика да се изкуши да пропилее секунди в ненужни въпроси. Погледна часовника, който тъкмо показваше 14,46.

Ерика Бергер натисна спирачките и паркира в края на пътя. Протегна се към бележника с телефоните в чантата си и потърси номера, който той ѝ бе дал вечерта, когато се срещнаха в „Гърнето на Самир“.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ЧУ пиукането на мобилния. Стана от кухненската маса, отиде в кабинета на Лисбет Саландер и взе телефона от бюрото.

– Да?

– Ерика.

– Здравей.

– Телебориан ще се срещне с Юнас на ринга на Централна гара в 15 ч. Имаш няколко минути.

– Какво…?

– Телебориан…

– Чух. Откъде знаеш?

– Престани да говориш и бягай.

Микаел погледна часовника. 14,47.

– Благодаря. Чао.

Грабна компютърната си чанта и се втурна по стълбите, вместо да чака асансьора. Докато тичаше, набра синия анонимен телефон на Хенри Кортез.