Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Зави на изток…

– Окей. Виждаме ви и двамата.

– Завива по Холендергатан

– Ало … Кола. Червено ауди.

– Кола – каза Микаел и отбеляза номера, който Кортез набързо избърбори.

– От коя страна е паркирал? – запита Моника Фигерула.

– С лице на юг – докладва Кортез. – Излиза пред вас на улица „Улоф Палме“… сега.

Моника Фигерула вече караше и минаваше по Дротнинггатан. Натисна клаксона и размаха ръка на един-двама пешеходци, опитващи се да пресекат на червено.

– Благодаря, Хенри. Ние го поемаме оттук.

Червеното ауди пътуваше в южна посока по Свеавеген. Моника Фигерула го следваше, като същевременно набираше номер на мобилния си с лявата ръка.

– Ще ми намериш ли един автомобилен номер, червено ауди – каза и продиктува съобщения от Хенри Кортез номер.

– Юнас Сандберг, роден през 71-ва. Какво каза… Хелсиньоргатан, Киста. Благодаря.

Микаел записа получените от Моника Фигерула данни.

Последваха червеното ауди през Хамнгатан до Страндвеген и после веднага нагоре по Артилеригатан. Юнас Сандберг паркира на една пресечка от Военния музей. Прекоси улицата и влезе през вратата на къща от края на деветнайсети и началото на двайсети век.

– Хм… – каза Моника Фигерула и погледна Микаел.

Той кимна. Юнас Сандберг бе влязъл в къща само на една пресечка от онази, в която министър-председателят бе наел апартамент за частната си среща.

– Добра работа – каза Моника Фигерула.

В същия момент се обади Лоти Карим и каза, че доктор Петер Телебориан е вървял до Кларабергсгатан, после по ескалаторите на Централна гара и продължил към полицията на Кунгсхолмен.

– Полицията? В 17 часа в събота? – запита Микаел.

Моника Фигерула и Микаел Блумквист отчаяно се спогледаха. Моника помисли няколко секунди. После вдигна мобилния и звънна на криминален инспектор Ян Бублански.

– Здравей. Моника. От РПС/Сек. Преди известно време се срещнахме на Нор Меларстранд.

– Какво има? – попита Ян Бублански.

– Имаш ли някой дежурен?

– Соня Мудиг – каза Бублански.

– Ще помоля за една услуга. Знаеш ли дали е в сградата на полицията?

– Съмнявам се. Времето е прекрасно и е събота вечер.

– Окей. Ще опиташ ли да се свържеш с нея или с някой друг от разследването, който би могъл да свърши нещо в коридора на прокурор Ричард Екстрьом? Питам се дали в момента при него има среща.

– Среща?

– Нямам време да обяснявам. Искам да знам дали в момента се среща с някого. И в такъв случай – с кого.

– Искаш да шпионирам прокурор, който ми е началник?

Моника Фигерула вдигна вежди. После вдигна и рамене.

– Да – каза тя.

– Окей – каза Бублански и затвори.

ВСЪЩНОСТ СОНЯ МУДИГ се намираше по-близо до сградата на полицията, отколкото се опасяваше Бублански. Седеше с мъжа си и пиеше кафе на балкона у една приятелка, която живееше във Васастан. Бяха освободени от грижите за децата, тъй като родителите на Соня ги бяха взели за седмица, и решиха да направят нещо старомодно, като да си хапнат и да отидат на кино.

Бублански обясни защо я търси.

– И под какъв предлог ще се замъкна при Екстрьом?

– Обещах да му изпратя вчера сведения за Ниедерман, но просто забравих да му ги оставя, преди да си тръгна. На бюрото ми са.

– Окей – каза Соня Мудиг.

Погледна мъжа и приятелката си.

– Трябва да вървя в Къщата . Ще взема колата, с малко късмет ще се върна след час.

Мъжът ѝ въздъхна. Приятелката ѝ въздъхна.

– Всъщност аз съм си дежурна – извинително каза Соня Мудиг.

Паркира на Бергсгатан, отиде в стаята на Бублански и взе трите листа, съдържащи хилавите резултати от преследването на полицейския убиец Роналд Ниедерман.

Не е кой знае какво – помисли си.

После излезе на стълбището и се качи един етаж по-горе. Застана на вратата на коридора. Беше пуст през тази съботна вечер. Соня не се промъкваше. Просто вървеше много, много тихо. Застана пред затворената врата на Екстрьом. Чу гласове и прехапа долната си устна.

Внезапно куражът я напусна и тя се почувства смешна. При нормална ситуация щеше да почука, да отвори вратата, да възкликне: Здрасти, о, тука ли си още? И да влезе. Сега ѝ се струваше, че ако постъпи по този начин, ще направи грешка. Огледа се.

Защо ѝ се обади Бублански? За каква среща ставаше дума?

Погледна към коридора. Точно срещу вратата на Екстрьом имаше малка заседателна зала за десетина човека. Самата тя често бе седяла там на разни събрания.

Влезе в залата и тихо затвори вратата. Щорите бяха спуснати и стъклената стена към коридора бе покрита с плътни завеси. В стаята беше сумрачно. Придърпа стол, седна и нави завесата, така че се получи малък процеп, през който виждаше коридора.