Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Ето плана. След пет минути ще имам кола на мястото. Ще паркираме на Йернвегсгатан, малко по-долу от кръчмата.

– Окей.

– Лоти Карим ще дойде след няколко минути като подкрепление.

– Добре.

– Щом тръгнат от кръчмата, поемаш Юнас. Ще го проследиш пеша и ще ми кажеш по мобилния къде се намирате. Трябва да знам, ако го видиш да се приближава до някоя кола. Лоти ще пуснеш след Телебориан. Ако не успеем да стигнем, запиши номера на колата му.

– Окей.

МОНИКА ФИГЕРУЛА ПАРКИРА ДО „Нордик Лайт Хотел“, пред „Арланда Експрес“. Микаел Блумквист отвори вратата откъм шофьора минута след като бе паркирала.

– В коя кръчма са?

Микаел обясни.

– Трябва да поискам подкрепление.

– Не се тревожи. Под наблюдение са.

Моника Фигерула го погледна недоверчиво.

– И откъде знаеш, че тази среща ще се състои?

– Сори. Защита на източниците.

– Да нямате някаква проклета разузнавателна служба в „Милениум“ ? – избухна тя.

Микаел изглеждаше доволен. Винаги бе забавно да го начукаш на Сепо в тяхната зона.

Всъщност нямаше ни най-малка представа как стана така, че Ерика Бергер изненадващо му се обади, за да му съобщи, че Телебориан и Юнас ще се срещат. Тя нямаше поглед върху редакционната работа в „Милениум“ от 10 април. Разбира се, знаеше кой е Телебориан, но Юнас изникна през май и доколкото Микаел знаеше, Ерика дори нямаше понятие за неговото съществуване, камо ли че е предмет на разследване и в „Милениум“, и в Сепо.

В най-скоро време трябваше да проведе сериозен разговор с Ерика Бергер.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СИ ПОДСВИРКВАШЕ с уста и гледаше екрана на своя ръчен компютър. След разговора по мобилния на доктор Андеш Юнасон тя изтласка всички мисли за Секцията и се фокусира върху проблема на Ерика Бергер. След сериозен размисъл от групата мъже между 26 и 54-годишни зачеркна всички женени. Знаеше, че едва ли има рационален статистически и научен аргумент в основата на това ѝ решение. „Отровната писалка“ без съмнение можеше да бъде и съпруг с пет деца и куче. Можеше да е човек, работещ в охраната. Можеше дори да е жена, макар да не вярваше в това.

Чисто и просто искаше да ограничи броя на имената в списъка и след последното съкращение той бе намалял от 48 на 18. Установи, че голяма част от тези 18 бяха по-значими репортери, шефове или средни шефове на възраст 35 и отгоре. Ако не намереше нищо интересно сред тях, щеше да разшири състава.

В четири следобед влезе в домашния сайт на Хакерската република и пусна списъка на Plague . Той ѝ звънна след няколко минути.

„18 имена. Какво да ги правя?

– Поработи върху тях. Гледай на това като на упражнение.

– Окей.

– Едно от имената е на един мръсник. Намери го.

– По какви показатели?

– Трябва бързо да работиш. Утре ми дърпат шалтера. Преди това трябва да сме го намерили.

Тя обясни ситуацията с „отровната писалка“ на Ерика Бергер.

– Окей. Има ли някаква печалба в това?

Лисбет Саландер помисли за секунда.

– Да. Няма да дойда и да те подпаля.

– А иначе щеше ли?

– Плащам ти всеки път, когато те помоля да направиш нещо за мен. Това тук не е за мен. Все едно, че плащаш данъци.

– Започваш да проявяваш признаци на социална ангажираност.

– Е?

– Окей.“

Тя изпрати кодовете за достъп до редакцията на СМП и изключи ICQ -то.

ЧАСЪТ ВЕЧЕ БЕ 16,20, когато Хенри Кортез се обади.

– Започват да се раздвижват.

– Окей. Готови сме.

Мълчание.

– Разделиха се пред кръчмата. Юнас тръгна на север. Лоти следи Телебориан на юг.

Микаел вдигна пръст и посочи Юнас, който се мерна на Васагатан. Моника Фигерула кимна. След няколко секунди Микаел можа да види и Хенри Кортез. Моника Фигерула стартира колата.

– Пресича Васагатан и продължава към Кунгсгатан – каза Хенри Кортез в мобилния.

– Дръж се на разстояние да не те забележи.

– Има много народ.

Мълчание.

– Върви на север по Кунгсгатан.

– На север по Кунгсгатан – повтори Микаел.

Моника Фигерула смени скоростта и зави по Васагатан. За малко спряха на червен светофар.

– Къде сте сега? – попита Микаел, щом завиха по Кунгсгатан.

– До магазин ПУБ. Движи се бързо. Тръгва в северна посока по Дротнинггатан.

– На север, Дротнинггатан – каза Микаел.

– Окей – каза Моника Фигерула, направи неразрешен завой по „Клара Нора“ и подкара към улица „Улоф Палме“.

Зави и натисна спирачки пред сградата на Шведския индустриален съюз. Юнас пресече улица „Улоф Палме“ и тръгна нагоре към Свеавеген. Хенри Кортез го следваше от другата страна на улицата.