Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Опита да позвъни и на Микаел Блумквист, за да го информира, че папката за Боргшьо е открадната. Не отговаряше на мобилния.

В десет все още не бе направила нищо смислено и реши да си тръгне. Тъкмо протягаше ръка да изключи компютъра, когато ICQ -то ѝ звънна. Тя изумено погледна менюто. Знаеше какво е ICQ , но рядко чатеше и откакто започна в СМП, никога не бе използвала програмата.

Колебливо натисна „отговори“.

„Здравей, Ерика.

– Здравей. Кой е?

– Частно лице. Сама ли си?

Някакъв трик? Отровната писалка?

– Да. Ти кой си?

– Срещнахме се в жилището на Кале Блумквист, когато се прибра от Сандхамн.

Ерика Бергер се взря в екрана. Отне ѝ няколко секунди да направи връзката. Лисбет Саландер. Невъзможно.

– Там ли си?

– Да.

– Никакви имена. Знаеш ли коя съм?

– Откъде да знам, че не е блъф?

– Знам как Микаел получи белега си на шията.

Ерика преглътна. Четирима души в целия свят знаеха как бе станало. Лисбет Саландер бе една от тях.

– Окей. Но как можеш да чатиш с мен?

– Добра съм на компютрите.

Лисбет Саландер е демон на компютрите. Но как се свързва по интернет от Салгренската болница, където лежи в изолация от април?

– Окей.

– Мога ли да ти вярвам?

– Какво искаш да кажеш?

– Този разговор не трябва да изтича.

Не иска полицията да разбере, че има достъп до мрежата. Разбира се, че не иска. А чати с главния редактор на един от най-големите вестници в Швеция.

– Няма проблем. Какво искаш?

– Да си платя.

– За какво?

– „Милениум“ ме подкрепи.

– Вършили сме си работата.

– Но не и другите вестници.

– Не си виновна в това, в което те обвиняват.

– По петите си имаш сталкер.

Ерика Бергер внезапно усети сърцебиене. Дълго се колеба.

– Какво знаеш по въпроса?

– Откраднат видеофилм. Взлом.

– Да. Можеш ли да помогнеш?

Ерика Бергер направо не повярва, че тъкмо тя написа този въпрос. Беше напълно безсмислено. Лисбет Саландер лежеше в рехабилитацията в Салгренската болница и самата тя бе затънала в проблеми до ушите. Бе най-невероятната личност, към която Ерика би се обърнала с някаква надежда за помощ.

– Не знам. Нека опитам.

– Как?

– С питане. Мислиш, че негодникът е в СМП?

– Не мога да го докажа.

– Защо мислиш така?

Ерика дълго мисли, преди да отговори.

– Интуиция. Започна с идването ми в СМП. Други от СМП също са получили неприятни имейли от „отровната писалка“, уж писани от мен.

– Отровната писалка?

– Така нарекох говедото.

– Окей. Защо точно ти си привлякла вниманието на „отровната писалка“?

– Не знам.

– Има ли нещо, което да сочи, че това е лично?

– Какво имаш предвид?

– Колко души са в СМП?

– Около 230 с издателството.

– Колко от тях познаваш лично?

– Не знам точно. Срещала съм разни журналисти и сътрудници през годините по различни поводи.

– С някого да си се карала преди?

– Не. Нищо особено.

– Някой, който иска да ти отмъсти?

– Да ми отмъсти? За какво?

– Отмъщението е мощна двигателна сила.

Ерика погледна екрана, като се опитваше да разбере какво цели Лисбет Саландер.

– Там ли си?

– Да. Защо питаш за отмъщение?

– Четох списъка на Русин за всички инциденти, които свързваш с „отровната писалка“.

Защо ли не съм изненадана ?

– Окей.

– Май не е сталкер.

– Какво?

– Сталкерът е личност, движена от сексуална обсебеност. Това е по-скоро имитация на сталкер. Отвертка в задника… ало, това си е чиста пародия.

– Тъй ли?

– Знам примери на истински сталкери. Те са много по-перверзни, вулгарни и гротескни. Излъчват любов и омраза по един и същи начин. Това тук си е съвсем нормално.

– Мислиш, че не е достатъчно вулгарно.

– Не. Имейлът до Ева Карлсон е напълно погрешен. Някой се подиграва.

– Разбирам. Не съм мислила по този начин.

– Не е сталкер. Лично срещу теб е.

– Окей. Какво предлагаш?

– Вярваш ли ми?

– Може би.

– Трябва ми достъп до компютърната мрежа на СМП.

– Я по-полека.

– Сега. Скоро ще ме преместят и няма да имам интернет.

Ерика се колеба десетина секунди. Да даде достъп до СМП… на кого? На едно напълно лудо момиче? Лисбет Саландер може да беше невинна за убийствата, но определено не приличаше на нормалните хора.

Но какво имаше да губи?

– Как да го направя?

– Трябва да вкарам програма в твоя компютър.

– Имаме защита.

– Ще ми помогнеш. Включи интернет.

– Вече върви.

– Explorer?