Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Малин Ериксон кимна.

– Имаш право. Съжалявам.

– Недей. Всички знаем, че като те обсеби някакъв материал, друго не съществува. Но това не ни върши работа. На мен не ми върши работа. Ерика Бергер се облягаше на мен. Аз имам Хенри и той е истинско асо, но и той работи по твоя материал.

– Разбирам.

– А и аз не съм Ерика Бергер. Тя имаше опит, който аз нямам. Сега навлизам в работата. Моника Нилсон се разкъсва. Лоти Карим също. Никой няма време да се спре и да помисли.

– Това е временно. Ще свърши, когато започне процесът…

– Не, Микаел. И тогава няма да свърши. Когато процесът започне, ще настъпи ад. Помниш как беше по време на аферата „Венерстрьом“. Няма да те виждаме поне три месеца, докато се въртиш по разните телевизии.

Микаел въздъхна. Бавно кимна с глава.

– Какво предлагаш?

– Ако ще правим „Милениум“ през есента, ще ни трябват новоназначени хора. Поне двама души, може би повече. Нямаме капацитет за това, което се опитваме да правим, и…

– И?

– И не съм сигурна дали аз ще искам да го правя.

– Разбирам.

– Говоря сериозно. Страхотна съм като редакционен секретар и е истинска благодат да се работи с Ерика Бергер като шеф. Казахме, че ще опитаме през лятото… е, опитахме. Не съм добър главен редактор.

– Глупости! – каза Хенри Кортез.

Малин поклати глава.

– Окей – каза Микаел. – Чух какво каза. Но помисли, това е екстремна ситуация.

Малин му се усмихна.

– Гледай на това като на оплакване от персонала – каза тя.

ОПЕРАТИВНАТА ЕДИНИЦА НА Отдела за защита на конституцията прекара петъка в подреждане на информацията, получена от Микаел Блумквист. Двама от сътрудниците се преместиха във временен офис на Фридхемсплан, където бе събрана цялата документация. Беше неудобно, защото вътрешната компютърна система бе в полицията, което означаваше, че сътрудниците трябваше да се разхождат напред-назад по няколко пъти всеки ден. Дори да отнемеше само десет минути, пак предизвикваше раздразнение. Още към обяд вече имаха обширна документация, според която и Фредрик Клинтон, и Ханс фон Ротингер са били свързани с Полицията за сигурност през шейсетте и началото на седемдесетте години.

Фон Ротингер дошъл първоначално от военната разузнавателна служба и работил няколко години в бюрото за координация между Министерството на отбраната и Полицията за сигурност. Фредрик Клинтон работил във военновъздушните сили, преди да постъпи в отдел „Личен контрол“ в Полицията за сигурност през 1967-ма.

И двамата напуснали полицията в началото на седемдесетте, Клинтон през 1971-ва, а Ротингер през 1973-та. Клинтон влязъл в частния индустриален бранш като консултант, а Ротингер бил назначен в Световната ядрена асоциация. Със седалище в Лондон.

Късно следобед Моника Фигерула успя да влезе при Едклинт и да обясни, че кариерите на Клинтон и Фон Ротингер след напускането им на РПС/Сек най-вероятно са били прикрития. Кариерата на Клинтон бе трудно да се проследи. Да си консултант в частния индустриален бранш може да означава каквото и да е и е трудно да се докаже каква е била практическата му дейност. От декларациите му излиза, че е печелил добри пари, затова пък клиентелата му, изглежда, се е състояла от анонимни предприятия, базирани в Швейцария или в други подобни страни. Следователно не можеше да се докаже, че дейността му е блъф.

Фон Ротингер, напротив, никога не бе стъпвал в офиса в Лондон, където би трябвало да работи. През 1973 г. офис центърът, в който се предполагало, че работи, бил срутен поради изграждането на метростанция. Пропуск, направен от човек, изработил легендата. През деня отборът на Фигерула бе разпитал няколко пенсионирани сътрудници от Световната ядрена асоциация. Никой от тях никога не бе чувал за Ханс фон Ротингер.

– Добре, вече знаем – каза Едклинт. – Остава само да разберем какво са вършили в действителност.

Моника Фигерула кимна.

– Какво ще правим с Блумквист?

– Какво искаш да кажеш?

– Обещахме да му кажем какво сме открили за Клинтон и Ротингер.

Едклинт размисли.

– Окей. И без това ще се добере до информацията и сам. Затова по-добре му дай сведенията. Но без да се разпростираш.

Моника Фигерула кимна. Няколко минути обсъждаха работата през уикенда. Моника имаше двама сътрудници, които нямаше да почиват. Самата тя беше свободна.

Подпечата пропуска си на излизане и отиде в гимнастическия салон на площад Сант Ерик, където прекара два часа в бясно наваксване на изгубеното време. Към седем вечерта си беше у дома, взе душ, приготви си простичка вечеря и включи телевизора да чуе новините. В седем и половина вече усети безпокойство и нахлузи екипа за джогинг. Спря се на външната врата и помисли. Проклетият Блумквист. Извади мобилния си и се обади на неговия Т 10.