Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Микаел обаче бе прав, че зад конспирацията се крият непознати лица, повлияли върху живота ѝ. Искаше имената на тези анонимни лица.

Затова реши да приеме плана на Микаел. И написа голата и негримирана истина за своя живот под формата на суховата автобиография от четирийсет страници. Бе внимавала много в изразяването. Съдържанието на всяко изречение беше чиста истина.

Прие и аргумента на Микаел, че вече е изложена в шведските средства за масова информация с толкова гротескни твърдения, че една порция глупости, вече истински, вероятно нямаше да нарушат прекомерно репутацията ѝ.

И все пак автобиографията бе фалшификат, доколкото Лисбет далеч не разказваше цялата истина за себе си и за своя живот. Нямаше причина да го прави.

Върна се при леглото и се пъхна под завивката. Изпита необяснимо раздразнение. Протегна се за бележника, който ѝ бе дала Аника Джанини и който почти не бе използвала. Отвори на първа страница, където бе написала само един ред:

x3 + w3 = z3

Бе прекарала няколко седмици на Карибите миналата зима, вглъбена в проучване на теоремата на Ферма. Когато се върна в Швеция и преди да бъде въвлечена в преследването на Залаченко, продължи да си играе с уравненията. Проблемът бе в дразнещото усещане, че е видяла едно решение… че е преживяла едно решение.

Но не можеше да си го спомни.

Да не можеш да си спомниш нещо бе непознат феномен за Лисбет Саландер. Тя сама бе подложила себе си на тест, влизайки в мрежата и вадейки случайно подбрани кодове, които прочиташе набързо, запомняше ги и след това ги възпроизвеждаше точно.

Не беше загубила фотографската си памет, която смяташе за свое проклятие.

Всичко в главата ѝ си беше както обикновено.

И все пак, макар да мислеше, че е намерила решение на теоремата на Ферма, не можеше да си го спомни.

Най-лошото бе, че не изпитваше никакъв интерес към загадката. Теоремата на Ферма вече не я увличаше. Това бе лош знак. Точно така функционираше тя. Увличаше се по някоя загадка, но щом я решеше, губеше интерес.

И точно това изпитваше към Ферма. Той вече не бе дяволчето, кацнало на рамото ѝ, изискващо внимание и дразнещо интелекта ѝ. Беше просто формула, няколко завъртулки на лист хартия и тя нямаше никакво желание отново да се занимава с тази гатанка.

Това я притесняваше. Остави бележника.

Трябваше да заспива.

Вместо това отново извади джобния компютър и влезе в мрежата. Помисли малко и отиде на хард диска на Драган Армански, когото не бе посещавала, откакто получи компютъра. Армански работеше с Микаел Блумквист, но тя не изпитваше необходимост да прочете с какво се занимава.

Разсеяно зачете електронната му поща.

После намери охранителния анализ, който Давид Русин беше съставил за жилището на Ерика Бергер. Лисбет озадачено вдигна вежди.

По петите на Ерика Бергер има сталкер.

Намери докладна от сътрудничката Сузан Линдер, която явно е била при Ерика Бергер предната нощ и която бе пратила имейл с доклада си късно през нощта. Погледна часа. Имейлът бе изпратен малко преди три сутринта. Според него Ерика Бергер бе забелязала, че лични дневници, писма и фотографии, както и видео от най-лично естество са били откраднати от бюрото в спалнята ѝ.

„След обсъждане на случая с госпожа Бергер установихме, че кражбата е станала по времето, когато е била в болницата в Нака, след като е настъпила парчето стъкло.

Това предполага пролука от около два часа и половина, през което време къщата е била ненаблюдавана и временната аларма не е била включена. Останалото време или Бергер, или Давид Русин са се намирали в къщата до откриване на кражбата.

Всичко води до извода, че преследвачът е бил в близост до госпожа Бергер и е могъл да види как тя е взела такси, както и че накуцва с наранения си крак. Тогава е използвал момента, за да проникне в жилището.“

Лисбет изключи хард диска на Армански и замислено затвори компютъра. В душата ѝ бушуваха противоречиви чувства.

Нямаше причина да обича Ерика Бергер. Все още помнеше преживяното от нея унижение, когато я видя да изчезва с Микаел Блумквист на улица Хорнсгатан на Нова година преди година и половина.

Това бе най-тъпият момент в живота ѝ и тя никога повече не би си позволила подобен род чувства.

Спомни си необяснимата омраза, която изпита, и желанието да се спусне подир тях и да нарани Ерика Бергер.

Деликатна работа.

Сега бе излекувана.

Но, както се каза, нямаше никаква причина да обича Ерика Бергер.