Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Благодаря за кафето. Да не си помислиш, че съм гостенка, която трябва да развличаш по всички възможни начини. Всъщност не съм никаква гостенка. А необходимо зло, внезапно намесило се в живота ти, дори и за ден-два. Шест години работих като полицай и четири за „Милтън Секюрити“. И съм обучен телохранител.

– Аха.

– Има заплаха срещу теб и съм тук да бъда на стража, за да можеш спокойно и хубаво да спиш, или да работиш, или да четеш книга, или да правиш каквото си искаш. Ако ти се говори, с удоволствие ще те слушам. Иначе си нося книга, с която мога да се занимавам.

– Окей.

– Искам да кажа да продължиш да си живееш, без да се стараеш да ме забавляваш. Иначе ще се превърна в притеснение за теб. Така че най-добре е да гледаш на мен като на временен колега.

– Ще кажа само, че тази ситуация за мен е необикновена. И преди съм била излагана на заплахи като главен редактор на „Милениум“, но то беше на професионално ниво. А тук някакъв отвратително неприятен тип…

– Който се е закачил точно за теб.

– Нещо такова.

– Ако трябва да организираме истинска охрана, ще струва страшно много пари, а и това трябва да го решите с Драган Армански. И за да си струва, трябва да има ясна картина на заплахата. За мен това е само извънреден труд. Вземам 500 кинта на нощ, за да спя тук, а не у дома. Евтино е и значително под онова, което бих получила, ако изпълнявах задача от „Милтън“. Това устройва ли те?

– Напълно.

– Ако нещо се случи, искам да се заключиш в спалнята и да ме оставиш сама да се справя. Твоята работа е да натиснеш копчето на алармата срещу нападение.

– Разбирам.

– Говоря сериозно. Ако стане разправия, не искам да ми се мотаеш в краката.

ЕРИКА БЕРГЕР СИ ЛЕГНА към единайсет вечерта. Чу звука от ключалката, когато затвори вратата на спалнята. Съблече се замислено и се пъхна в леглото.

Въпреки че можеше да не се занимава с гостенката си, тя прекара със Сузан Линдер два часа на кухненската маса. Забеляза, че отлично се разбират и че компанията на охранителката ѝ е приятна. Обсъждаха психологията на някои мъже, преследващи жени. Сузан Линдер обясни, че не я интересуват психологически алабалистики. Каза, че най-важното е да се спрат кретените и че се чувства много добре в „Милтън Секюрити“, защото задачите ѝ до голяма степен са свързани точно с това – да възпира разни идиоти.

– Защо напусна полицията? – попита Ерика Бергер.

– По-скоро питай защо станах полицай.

– Окей. Защо стана полицай?

– Защото бях на седемнайсет, когато моя близка приятелка бе ограбена и изнасилена от трима злодеи в една кола. Станах полицай, защото имах романтичната представа, че полицията е създадена именно за да предотвратява такива престъпления.

– Да…

– Така и нищо не предотвратих. Като полицай винаги пристигах на място след извършване на престъплението. Не се сработих с тъпия жаргон в отряда. И бързо научих, че някои престъпления дори не се разследват. Ти си типичен пример за това. Обади ли се в полицията за случилото се?

– Да.

– И те се втурнаха насам?

– Не съвсем. Казаха ми да съобщя в най-близкия полицейски участък.

– Окей. Вече знаеш. Сега работя за Армански и там влизам в картинката, преди да се извърши престъплението.

– Заплашени жени?

– Работя с всякакви. Охранителни анализи, охрана, наблюдения и други такива. Но често се касае за заплашени хора и затова там се чувствам значително по-добре, отколкото в полицията.

– Разбирам.

– Естествено, има си и недостатъци.

– Какви?

– Оказваме помощ само на хора, които могат да платят.

Когато си легна, Ерика Бергер се размисли върху казаното от Сузан Линдер. Не всички можеха да си осигурят охрана. Самата тя, без да ѝ мигне окото, бе приела предложението на Давид Русин за няколко смени на врати, за майстори, двойна алармена система и всичко останало. Сумата за предприетите мерки щеше да достигне 50 000 крони. Можеше да си го позволи.

Известно време разсъждава върху усещането си, че онзи, който я заплашва, има нещо общо със СМП. Въпросното лице е знаело, че си е наранила крака. Сети се за Андеш Холм. Не го харесваше, което усилваше подозренията ѝ към него, но новината, че си е наранила крака, се бе разнесла мълниеносно от секундата, в която се появи в редакцията с патерици.

А трябваше да се справи и с проблема с Боргшьо.

Ерика внезапно седна в леглото, сбърчи вежди и се огледа. Запита се къде ли е оставила папката на Хенри Кортез за Боргшьо и „Витавара АД“.