Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

След малко се запита какво може да съдържа видеото на Ерика Бергер от най-интимно естество. Самата тя имаше такова видео, което показваше как мръсният старик Нилс Бюрман се нахвърля върху нея. И то бе в ръцете на Микаел Блумквист. Запита се как ли би реагирала, ако някой се бе промъкнал у нея и бе откраднал филма. Точно това всъщност направи Микаел Блумквист, макар да нямаше за цел да ѝ причини зло.

Хм…

Хитро.

ЕРИКА БЕРГЕР НЕ МОЖА да заспи през нощта срещу петък. Куцукаше неспокойно из вилата, докато Сузан Линдер я държеше под око. Страхът се стелеше из къщата като тънка мъгла.

В два и половина сутринта Сузан Линдер успя да убеди Бергер ако не да спи, то поне да легне в леглото и да почива. С облекчение въздъхна, когато Бергер затвори вратата на спалнята си. Тогава отвори своя лаптоп и описа какво се бе случило в имейл до Драган Армански. Едва успя да го изпрати, когато чу, че Ерика Бергер е станала и отново се разхожда.

Към седем сутринта най-после успя да я накара да се обади в СМП и да вземе болнични за деня. Ерика с нежелание се съгласи, че при тези обстоятелства няма да е от кой знае каква полза на работното си място. После заспа на дивана в дневната, пред френския прозорец. Сузан Линдер метна едно одеяло върху нея. После си направи кафе, звънна на Драган Армански и му обясни защо е на мястото и как е била извикана от Давид Русин.

– И аз не съм мигнала тази нощ – каза Сузан Линдер.

– Окей. Остани при Бергер. Но легни и поспи един-два часа – каза Армански.

– Не знам как ще осчетоводим…

– Ще го решим после.

Ерика Бергер се събуди в два и половина следобед и намери Сузан Линдер да спи в едно кресло в другия край на дневната.

В ПЕТЪК СУТРИНТА МОНИКА ФИГЕРУЛА се успа, така че нямаше време за сутрешен пробег преди работа. Каза на Микаел Блумквист, че той е виновен, взе душ и го изрита от леглото.

Микаел отиде в „Милениум“, където всички се изумиха, че го виждат толкова рано. Той промърмори нещо, взе си кафе и извика Малин Ериксон и Хенри Кортез в стаята си. Три часа преглеждаха текстовете за следващия брой и обсъждаха как върви книгоиздаването.

– Книгата на Даг Свенсон вчера отиде в печатницата – каза Малин. – Правим я в джобен формат.

– Окей.

– Броят ще е посветен на The Lisbet Salander Story[44] – каза Хенри Кортез. – Канят се да сменят датата, но засега процесът е определен за сряда, 13 юли. Ще отпечатаме броя дотогава, но ще бъде готов за разпространение в средата на седмицата. Ти решаваш кога да излезе.

– Добре. Тогава остава само книгата за Залаченко, която засега е пълен кошмар. Заглавието ще бъде „Секцията“. Първата половина на книгата ще бъде за онова, с което се занимаваме в „Милениум“ . Убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман са изходната точка, после е преследването на Лисбет Саландер, Залаченко и Ниедерман. В другата половина на книгата ще включим онова, което знаем за Секцията.

– Микаел, дори печатницата да направи всичко възможно, оригиналът трябва да е готов за печат най-късно в последния ден на юни – каза Малин. – На Кристер му трябват поне ден-два за предпечатна подготовка. Имаме около две седмици. Не разбирам как ще успеем.

– Няма да можем да изровим цялата история – съгласи се Микаел. – Но не вярвам да го направим, дори да имаме на разположение цяла година. Това, което ще постигнем с тази книга, е да опишем какво се е случило. Ако ни липсва някакъв източник, ще го отбележа. И ако правим предположения, трябва да е напълно ясно, че са предположения. Значи ще опишем случилото се, което можем да документираме, и ще изложим предположенията си за това, което може да се е случило.

– Много засукано – каза Хенри Кортез.

Микаел поклати глава.

– Ако кажа, че човек на Сепо е нахлул в жилището ми, и мога да го докажа с видеофилм, това вече е документ. Ако кажа, че го е направил по заръка на Секцията, това вече е предположение, но в светлината на всички останали разкрития е разумно предположение. Разбираш ли?

– Ясно.

– Няма да успея да напиша сам всички текстове. Хенри, имам списък на материали, които трябва да оправиш. Отговарят на около петдесет страници от книгата. Малин, ти четеш след Хенри, точно както когато редактирахме книгата на Даг Свенсон. И трите имена ще бъдат на корицата като автори. Това добре ли е?

– Разбира се – каза Малин. – Но имаме доста други проблеми.

– Какви?

– Докато се мъчеше с историята за Залаченко, тук имахме страшно много работа…

– Искаш да кажеш, че не съм бил под ръка?