Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Лисбет Саландер не мръдна и мускул. Прокурор Екстрьом, изглежда, се надяваше на някакъв отговор, затова изчака няколко секунди. Повдигна вежди.

– Значи говориш под клетва – повтори той.

Лисбет Саландер леко наклони глава. Аника Джанини бе заета да чете нещо от протокола на предварителното следствие и изглеждаше незаинтересована от поведението на прокурора. Екстрьом събра документите си. Тишината взе да става тягостна. Екстрьом се прокашля и каза:

– Така. Ще минем направо към събитията във вилата на покойния адвокат Бюрман край Сталархолмен на 6 април тази година. Тези събития бяха изходната точка на изложението ми тази сутрин. Да се опитаме да внесем яснота в тях. Как е станало така, че си заминала в Сталархолмен и си простреляла Карл-Магнус Лундин?

Екстрьом въпросително погледна Лисбет Саландер. Тя все още не помръдваше. Прокурорът разпери ръце и обърна поглед към председателя на съда. Съдия Йорген Иверсен седеше замислен. Погледна Аника Джанини, която все още бе погълната от някаква хартия и сякаш не забелязваше какво става около нея.

Съдия Иверсен се прокашля и се обърна към Лисбет Саландер.

– Да разбираме ли по мълчанието ти, че не искаш да отговаряш на въпросите? – запита той.

Лисбет Саландер изви глава и срещна погледа на съдия Иверсен.

– С удоволствие ще отговарям на всякакви въпроси – каза тя.

Съдия Иверсен кимна.

– Тогава може би ще отговориш на въпроса, който ти зададох – вметна прокурор Екстрьом.

Лисбет Саландер безмълвно погледна Екстрьом.

– Би ли била така любезна да отговориш на въпроса? – каза съдия Иверсен.

Лисбет отново изви глава към председателя на съда и вдигна вежди. След което каза с чист и ясен глас:

– Какъв въпрос? Досега от този тук – тя кимна към Екстрьом – чух само куп недоказани твърдения. Нямаше никакъв въпрос.

Аника Джанини вдигна поглед. Сложи лакти на масата и подпря лицето си с длан, а в погледа ѝ проблесна внезапен интерес.

Прокурор Екстрьом загуби дар слово за няколко секунди.

– Бъди така добър и повтори въпроса – предложи съдия Иверсен.

– Попитах дали… като отиде в лятната къща на адвокат Бюрман в Сталархолмен, си имала намерение да застреляш Карл-Магнус Лундин.

– Не, ти каза, че си искал да внесеш яснота и да разбереш как е станало така, че съм отишла в Сталархолмен и съм простреляла Карл-Магнус Лундин. Това не беше въпрос. Това беше твърдение. Не отговарям на твоите твърдения.

– Не си играй с думите. Отговори на въпроса.

– Не.

Мълчание.

– Не какво?

– Това е отговорът на въпроса.

Прокурор Ричард Екстрьом въздъхна. Денят щеше да е дълъг. Лисбет Саландер очаквателно го гледаше.

– Може би е по-добре да започнем отначало – каза той. – Беше ли в лятната къща на покойния адвокат Бюрман в Сталархолмен на 6 април тази година в следобедните часове?

– Да.

– Как стигна дотам?

– Пътувах с влак до Сьодертеле и взех автобус до Стренгнес.

– По каква причина отиде в Сталархолмен? Имаше ли среща с Карл-Магнус Лундин и приятеля му Сони Ниеминен?

– Не.

– Как стана така, че те се появиха там?

– Питай тях.

– Сега питам теб.

Лисбет Саландер не отговори.

Съдия Иверсен се изкашля.

– Предполагам, че госпожица Саландер не отговаря, защото не може – каза Иверсен, опитвайки се да помогне.

Аника Джанини внезапно прихна, достатъчно високо, за да се чуе в залата. След което отново се втренчи в документите си. Екстрьом раздразнено я погледна.

– Защо смяташ, че Лундин и Ниеминен се появиха в лятната къща на Бюрман?

– Не знам. Предполагам, че са отишли да предизвикат смъртоносен пожар. Лундин носеше бензин в шише в чантата на седлото на своя „Харли Дейвидсън“.

– Защо отиде във вилата на адвокат Бюрман?

– Трябваше ми информация.

– Каква?

– Информация, която подозирам, че Лундин и Ниеминен искаха да унищожат, и която щеше да помогне да се изясни кой уби мръсника.

– Смяташ, че адвокат Бюрман е бил мръсник? Правилно ли съм разбрал?

– Да.

– И защо смяташ така?

– Беше садистична свиня, отрепка и изнасилвач, значи мръсник.

Тя цитираше текста, татуиран на корема на покойния адвокат, с което индиректно призна, че татуировката е нейно дело. Но това не влизаше в повдигнатите срещу нея обвинения. Бюрман така и не беше заявил в полицията, че е бил малтретиран, така че не се знаеше дали доброволно се е подложил на татуировката, или това е станало насила.

– С други думи, твърдиш, че твоят попечител те е насилил. Можеш ли да кажеш кога е станало това?