Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

После Едклинт отпи глътка кафе и замълча. Когато две минути не се чу нито дума, протегна ръка и изключи магнетофона. Изправи се.

– Ще се погрижа да те вземат след една-две минути. Приятна вечер.

– Никого не съм убивал – каза Ваденшьо, когато Едклинт вече отваряше вратата.

Едклинт се спря на прага.

– Не ме интересуват общите ти приказки. Ако искаш да дадеш някакви обяснения, ще седна и ще включа магнетофона. Всички власти в Швеция, включително и министър-председателят, очакват да чуят какво имаш да кажеш. Ако говориш, още тази вечер ще отида при министър-председателя и ще му предам твоята версия за протичането на събитията. А ако не говориш, пак ще бъдеш обвинен и осъден.

– Седни – каза Ваденшьо.

Никой не се съмняваше, че е размислил. Микаел си отдъхна. С него бяха Моника Фигерула, прокурор Ранхилд Густавсон, анонимният сътрудник от Сепо Стефан и още две напълно неизвестни личности.

– Нямам нищо общо с убийствата – каза Ваденшьо, когато Едклинт пусна отново магнетофона.

– Убийства. В множествено число – каза Микаел Блумквист на Моника Фигерула.

– Шт… – отвърна тя.

– Бяха Клинтон и Гулберг. Нямах представа какво смятат да правят. Кълна се. Бях напълно шокиран, когато чух, че Гулберг е застрелял Залаченко. Не можех да повярвам, че е истина… не можех. И когато чух за Бьорк, щях да получа сърдечен удар.

– Разкажи за убийството на Бьорк – каза Едклинт, без за миг да сменя тона. – Как стана?

– Клинтон го поръча на някой. Не знам как стана, но бяха двама югославяни. Сърби, ако не се лъжа. Георг Нюстрьом им възложи задачата и им плати. Когато научих, разбрах, че това ще свърши с катастрофа.

– Хайде сега отначало – каза Едклинт. – Кога започна да работиш за Секцията?

Веднъж започнал да говори, нищо не можеше да спре Ваденшьо. Разпитът продължи почти пет часа.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШEСТА Петък, 15 юли

ДОКТОР ПЕТЕР ТЕЛЕБОРИАН, седнал на свидетелската скамейка в съда в петък сутринта, определено внушаваше доверие. Разпитван от прокурор Екстрьом в продължение на около деветдесет минути, психиатърът отговаряше на всички въпроси спокойно и авторитетно. Изглеждаше ту разтревожен, ту развеселен.

– Нека обобщим – каза Екстрьом и прелисти бележките си. – Като дългогодишен психиатър преценяваш, че Лисбет Саландер страда от параноична шизофрения. Така ли е?

– През цялото време казвах, че е крайно трудно да се направи точна оценка на състоянието ѝ. Както е известно, спрямо лекари и оторизирани лица пациентката се държи повече като аутист. Смятам, че страда от тежка психична болест, но в момента не мога да дам точна диагноза. Не мога и да реша в каква фаза на психоза се намира, без да се направят значително по-обширни проучвания.

– Но във всеки случай не смяташ, че е психично здрава.

– Цялата ѝ история е явно доказателство, че не е.

– Ти имаше възможност да се запознаеш с така наречената автобиография , която Лисбет Саландер е предоставила на съда като обяснение. Как би я коментирал?

Петер Телебориан разпери ръце и вдигна рамене.

– Но как преценяваш достоверността на разказаното?

– Няма достоверност. Има редица твърдения за разни хора, кое от кое по-фантасмагорични. Изобщо тъкмо писменото ѝ обяснение навежда на мисълта, че страда от параноична шизофрения.

– Някакъв пример?

– Най-явният е описанието на така наричаното от нея изнасилване, за което твърди, че е виновен нейният попечител Бюрман.

– Би ли обяснил?

– Описанието изобилства от подробности. Класически пример за определен тип гротескни фантазии, които се срещат най-вече у децата. Има много подобни случаи, в които родители са обвинени в кръвосмешение, детето дава описания, поразяващи със своята нелогичност, а технически улики изцяло липсват. Това са еротични фантазии, на които се отдават дори деца в ранна възраст… Все едно гледат филм на ужасите по телевизията.

– Но Лисбет Саландер вече не е дете, а пораснала жена – каза Екстрьом.

– Да, и затова остава да се реши точно на какво психическо ниво се намира. Но по същество имаш право. Тя е пораснала и вероятно си вярва на дадените от нея описания.

– Искаш да кажеш, че са лъжа.

– Не. Ако вярва в това, което казва, не са лъжа. Тя просто не може да различи фантазията от реалността.

– Значи не е била изнасилена от адвокат Бюрман?

– Не. Това може да се смята за напълно невероятно. Тя има нужда от квалифицирано лечение.

– Самият ти се появяваш в нейния разказ…