Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Да, наистина пикантно. Но отново става дума за нейна фантазия. Ако повярваме на бедното момиче, ще излезе, че съм едва ли не педофил…

Той се усмихна и продължи:

– От автобиографията на Саландер научаваме, че тя е била малтретирана, като в клиниката „Санкт Стефан“ е държана почти непрекъснато завързана за леглото с колан, както и че съм влизал нощем в стаята ѝ. Това е почти класически случай. Тя е неспособна да тълкува правилно действителността, или по-точно казано, тя така гледа на действителността.

– Благодаря. Обръщам се към защитата. Дали госпожица Джанини има въпроси?

След като през първите два дни на процеса Аника Джанини почти нямаше въпроси, нито възражения, всички очакваха, че тя отново ще зададе няколко служебни въпроса и с това ще приключи разпита. Много лошо участие на защитата – помисли Екстрьом.

– Да. Имам – каза Аника Джанини. – Имам доста въпроси и вероятно това ще отнеме известно време. Часът е единайсет и половина. Предлагам да излезем в почивка за обяд, за да мога да проведа разпита на свидетеля без прекъсване следобед.

КУРТ СВЕНСОН БЕ ПРИДРУЖЕН от двама униформени полицаи, когато точно в 12,00 стовари огромния си юмрук на рамото на комисар Георг Нюстрьом пред ресторант „Майстор Андеш“ на Хантверкаргатан. Нюстрьом стреснато погледна нагоре към Курт Свенсон, който пъхна полицейската си карта под носа му.

– Добър ден. Арестуван си за съучастничество в убийство и опит за убийство. Точките на обвинението ще ти бъдат съобщени от кралския главен прокурор днес следобед. Предлагам да ни последваш доброволно – каза Курт Свенсон.

Георг Нюстрьом изглеждаше така, сякаш не разбира на какъв език му говорят. Но бързо видя, че Курт Свенсон е човек, когото трябва да последваш, без да протестираш.

КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР ЯН БУБЛАНСКИ бе придружен от Соня Мудиг и седем униформени полицаи, когато точно в 12,00 сътрудникът на Отдела за защита на конституцията Стефан Блад ги пусна да влязат в Полицията за сигурност в Кунгсхолмен. Вървяха по коридорите, докато Стефан не спря и не посочи една стая. Секретарят на шефа на канцеларията бе напълно ошашавен, когато Бублански показа полицейската си карта.

– Бъди така любезен и не мърдай. Това е полицейска акция.

Той пристъпи към вътрешната врата и прекъсна шефа на канцеларията Алберт Шенке по средата на телефонен разговор.

– Какво става? – запита Шенке.

– Аз съм криминален инспектор Ян Бублански. Арестуван си за престъпление срещу шведските закони. Ще ти бъдат предявени редица обвинения днес следобед.

– Това е нечувано! – каза Шенке.

– Разбира се, че е нечувано – потвърди Бублански.

След което нареди да запечатат кабинета на Шенке и постави двама униформени пред вратата с предупреждение да не пускат никого да прекрачи прага. Имаха разрешение да ползват палки и дори да извадят служебните си оръжия, ако някой насила се опиташе да проникне вътре.

Процесията продължи по коридора, докато Стефан не посочи още една врата. Там повториха процедурата с шефа на бюджета Гюстаф Атербум.

ЙЕРКЕР ХОЛМБЕРГ БЕ придружен от полицейски отряд от Сьодермалм, когато точно в 12,00 потропа на вратата на временно наето за офис помещение, на третия етаж от другата страна на Йотгатан, срещу редакцията на „Милениум“.

След като никой не реагира, Йеркер Холмберг нареди полицията от Сьодермалм да отвори вратата, но някой я открехна още преди шперцовете да влязат в работа.

– Полиция – каза Йеркер Холмберг. – Излизай и вдигни ръце да ги виждам.

– Аз съм полицай – каза полицейски инспектор Йоран Мортенсон.

– Знам. И имаш разрешително за адски много огнестрелни оръжия.

– Да, но аз съм полицай със служебна задача.

– Много важно, по дяволите! – каза Йеркер Холмберг.

Помогнаха му да облегне Мортенсон на стената и да му отнеме служебното оръжие.

– Арестуван си за незаконно подслушване, груба злоупотреба със служебно положение, многократно влизане с взлом у журналиста Микаел Блумквист на Белмансгатан. Вероятно ще бъдеш обвинен по още точки. Сложете му белезници.

Йеркер Холмберг направи бърз оглед на помещението и установи, че е оборудвано с електроника, достатъчна за цяло звукозаписно студио. Отдели един полицай да пази стаята с инструкции да седи мирно на стол и да не оставя отпечатъци.

Когато извеждаха Мортенсон през портата на сградата, Хенри Кортез вдигна цифровия си „Никон“ и направи серия от двайсет и две снимки. Не беше професионален фотограф и снимките не бяха с нужното качество. Но ролката още на другия ден бе продадена на един вечерен вестник за, честно казано, безсрамна сума.