Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Аха.

– А за да го направи, Лисбет има нужда ето от това.

Микаел постави притежавания от Лисбет Саландер ръчен компютър „Палм Тунгстен T 3“ и зареждащо устройство на масичката между двамата.

– Това е най-важното оръжие в арсенала на Лисбет. Тя се нуждае от него.

Андеш Юнасон подозрително изгледа компютъра.

– Защо не го дадеш на адвокатката ѝ?

– Защото единствено Лисбет знае как да се снабди с доказателствен материал.

Андеш Юнасон дълго стоя мълчалив, без да докосне ръчния компютър.

– Нека ти разкажа за доктор Петер Телебориан – каза Микаел и извади папката, в която бе събрал целия важен материал.

Седяха повече от два часа и тихо разговаряха.

ЧАСЪТ БЕ МАЛКО след осем вечерта в събота, когато Драган Армански напусна офиса на „Милтън Секюрити“ и тръгна към синагогата на Сент Полсгатан. Почука, представи се и бе въведен вътре от самия равин.

– Имам тук среща с един познат – каза Армански.

– На горния етаж. Ще ви покажа пътя.

Равинът предложи кипа, която Армански колебливо наложи. Бе израснал в мюсюлманско семейство, където носенето на кипа и посещенията в синагога не влизаха в ежедневните ритуали. Усети се неудобно с това на главата си.

Ян Бублански също носеше кипа.

– Здравей, Драган. Благодаря ти, че отдели време. Помолих равина да ни пусне тук, за да разговаряме необезпокоявани.

Армански седна точно срещу Бублански.

– Надявам се да имаш добри причини за цялата тази тайнственост.

– Няма да започвам отдалече. Известно ми е, че си приятел на Лисбет Саландер.

Армански кимна.

– Искам да знам какво точно сте направили, за да ѝ помогнете.

– Откъде знаеш, че сме направили нещо?

– Прокурор Ричард Екстрьом сто пъти ме пита какво знаете в „Милтън Секюрити“ за следствието срещу Саландер. И не ме пита на шега, а защото се тревожи, че можеш да направиш нещо, което да изтече в медиите.

– Хм…

– А щом Екстрьом се тревожи, значи, че знае или се опасява, че имаш нещо на ум. Или най-малкото, както предполагам, е говорил с някой, който се опасява.

– Някой?

– Драган, дай да не си играем на криеница. Знаеш за случилото се със Саландер през 1991-ва. Страхувам се, че то ще се повтори, щом започне процесът.

– Ти си полицай в демократична държава. Ако имаш информация, трябва да действаш.

Бублански кимна.

– Ще действам. Въпросът е как.

– Кажи какво искаш да знаеш.

– Искам да знам какво готвите ти и Блумквист. Предполагам, че не седите и не си въртите палците.

– Сложно е. Откъде да знам дали мога да ти имам доверие?

– Има доклад от 1991-ва, намерен от Микаел Блумквист.

– Знам за това.

– Вече нямам достъп до него.

– Нито пък аз. И двата екземпляра, които имаха Блумквист и сестра му, изчезнаха.

– Изчезнаха? – запита Бублански.

– Откраднати са. В апартамента на Блумквист в Стокхолм някой е влязъл с взлом, а Аника Джанини е била нападната в Гьотеборг. Всичко това се е случило в същия ден, в който бе убит Залаченко.

Бублански дълго седя мълчаливо.

– Защо не сме чули нищо за това?

– Както се изрази Микаел Блумквист, има само един правилен начин на действие – да се публикува.

– Но вие… той смята ли да публикува?

Армански кратко кимна.

– Едно нападение в Гьотеборг и един взлом в Стокхолм. В един и същи ден. Това означава, че нашите противници са добре организирани – каза Бублански.

– Освен това май трябва да спомена и подслушването на телефона на Джанини.

– Явно някой върши сериозни закононарушения.

– Въпросът е кои са нашите противници – каза Драган Армански.

– И аз така мисля. Най-общо погледнато, Сепо има интерес докладът на Бьорк да изчезне. Но, Драган… ние говорим за шведската Полиция за сигурност. За държавната власт. Не вярвам това да е някой, получил одобрението на Сепо. Дори не вярвам, че Сепо е компетентна да направи такова нещо.

– Знам. И на мен ми е трудно да го преглътна. Да не говорим за факта, че някой отива в Салгренската болница и пръсва черепа на Залаченко.

Бублански седеше мълчалив. Армански заби последния гвоздей.

– А и точно тогава Гунар Бьорк да вземе да се обеси…

– Значи вярвате, че това са организирани убийства. Познавам Маркус Ерландер, който водеше следствието в Гьотеборг. Той не намира нищо, което да сочи, че убийството не е импулсивно действие на болен човек. А и ние веднага разследвахме смъртта на Бьорк. Всичко сочи, че е самоубийство.

Армански кимна.

– Еверт Гулберг, на 78 години, болен от рак и умиращ, лекуван в клиника от депресия няколко месеца преди убийството. Изпратих Фреклунд да изрови всичко за него от официалните документи.