Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Там тя е описана като психотична и болна лесбийка и масова убийца. Всичко това са глупости. Лисбет Саландер не е психично болна и вероятно е с ума си колкото ти и аз. А сексуалните ѝ предпочитания не засягат никого.

– Ако правилно разбирам, направена е известна преоценка. Сега във връзка с онези убийства споменават немеца.

– Което си е точно така. Роналд Ниедерман е един напълно безсъвестен убиец. Затова пък Лисбет си има врагове. Наистина големи и зли врагове. Някои от тях са в Полицията за сигурност.

Андеш Юнасон със съмнение повдигна вежда.

– Когато Лисбет била на 12 години, я затворили в детска психиатрична клиника в Упсала, защото попаднала на тайна, която Сепо на всяка цена искала да укрие. Баща ѝ, Александър Залаченко, убит във вашата болница, е беглец, руски шпионин, реликва от времето на Студената война. Бил е също побойник, който година след година пребивал майката на Лисбет. Когато Лисбет била на 12, отвърнала на удара и опитала да убие Залаченко със запалителна бомба. Ето защо я затворили в детска лудница.

– Не разбирам. Ако се е опитала да убие баща си, сигурно е имало причина да я хоспитализират за психиатрично лечение.

– В материала, който ще публикувам, ще се казва, че в Сепо са знаели за случилото се, но са предпочели да защитят Залаченко, защото е бил важен източник на информация. Така че те измислили някаква диагноза и се погрижили Лисбет да бъде затворена.

Андеш Юнасон явно толкова силно се съмняваше, че Микаел се усмихна.

– Мога да документирам всичко, което ти разказвам. И ще пусна обширен текст точно преди процеса на Лисбет. Вярвай ми, ще хвърчат глави.

– Разбирам.

– Ще разкрия имената на двама лекари, които са изпълнили указанието на Сепо и са помогнали да погребат Лисбет в лудница. Безмилостно ще ги изоблича. Един от тях е много известна и уважавана личност. Но, както казах, притежавам цялата необходима документация.

– Разбирам. И ако лекар е замесен в нещо подобно, това е срам за цялата гилдия.

– Не, аз не вярвам в колективната вина. Същото важи и за Сепо. Сигурно там работят и добри хора. Тук става дума за група сектанти. Когато Лисбет била на осемнайсет, те отново се опитали да я затворят. Този път се провалили, но я поставили под попечителство. В съда отново ще опитат да хвърлят по нея колкото се може повече кал. Аз или по-скоро сестра ми ще се борим за Лисбет, докато я освободят и докато се анулира опекунството ѝ.

– Окей.

– Но тя има нужда от амуниции. Би трябвало също да спомена, че има няколко полицаи на нейна страна в тази битка. Но не и ръководителят на предварителното следствие, повдигнал обвиненията срещу нея.

– Ясно.

– Лисбет има нужда от помощ преди процеса.

– Но аз не съм адвокат.

– Не. Но си лекар и имаш достъп до нея.

Очите на Андеш Юнасон се присвиха.

– Онова, за което ще те помоля, може да се прецени като нарушение на закона.

– Така ли?

– Но е въпрос на морал да бъде сторено. Правата на Лисбет умишлено се нарушават от онези, които всъщност би трябвало да я защитават.

– Например?

– Ето ти пример. Както знаеш, има забрана за посещения при Лисбет, тя не може да чете вестници, нито да комуникира с околния свят. Освен това прокурорът е прокарал и заповед, с която задължава адвокатката ѝ да спазва следствената тайна. Аника съвестно се придържа към правилника. Затова пък тъкмо прокурорът е основният източник на изтичане на информация за журналистите, които продължават да пишат глупости за Лисбет Саландер.

– Какви глупости?

– Например тази история – Микаел извади вечерен вестник отпреди седмица. – Източник от следствието твърди, че Лисбет е непредвидима, и в резултат вестникът прави какви ли не предположения за психическото ѝ състояние.

– Четох статията. Глупости.

– Впрочем мога да докажа с документи, че полицай на име Ханс Фасте, който работи за прокурор Екстрьом, е пуснал тези сведения.

– Аха.

– Екстрьом ще настоява процесът да се гледа при затворени врати, което означава, че никой външен човек не може да проучи и оцени доказателствения материал срещу нея. И което е по-лошо… прокурорът е поставил Лисбет в изолация, така че тя не може да извърши необходимото проучване, за да организира защитата си.

– Ако правилно разбирам нещата, за това трябва да се погрижи нейният адвокат.

– Както сигурно си разбрал, Лисбет е много специална личност. Тя има тайни, които знам и аз, но които не мога да разкрия пред сестра си. Затова Лисбет може да избира дали да се възползва от тази защита на процеса.