Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Това беше всичко, което Идрис Гиди трябваше да направи.

Но то нямаше да помогне на Саландер. Откъм нейната страна на стената бе завинтена решетка. Тя нямаше да може да достигне мобилния, без да има отвертка и стълба.

– Знам – бе казал Микаел. – Тя няма нужда да докосва телефона.

Това трябваше да прави Идрис Гиди всеки ден, докато Микаел Блумквист не му наредеше да прекрати.

И за тази работа Идрис Гиди щеше да прибира хиляда крони на седмица. А и можеше да задържи телефона, щом свърши работата.

Той поклати глава. Естествено, разбираше, че Микаел Блумквист нещо е намислил, но изобщо не можеше да се досети какво. Да поставиш мобилен телефон във вентилацията в заключен килер за почистване, зареден, но не и включен, бе шантава работа на ниво, което бе трудно разбираемо за Гиди. Ако Блумквист искаше да се свърже с Лисбет Саландер, много по-лесно би било да подкупи някоя от сестрите да ѝ внесе тайно телефон. Някак нямаше логика в цялото това действие.

Гиди поклати пак глава. От друга страна, нямаше нищо против да направи услуга на Микаел Блумквист, докато онзи му плаща хилядарка на седмица. И затова смяташе да не задава въпроси.

ДОКТОР АНДЕШ ЮНАСОН намали ход, когато видя човек на около четирийсет години, облегнат на железните пречки на оградата на жилището му на Хагагатан. Мъжът му кимна. Изглеждаше му смътно познат.

– Доктор Юнасон?

– Да?

– Извини ме, че те безпокоя на улицата пред жилището ти. Но не исках да те търся на работата, а трябва да поговоря с теб.

– За какво става дума? И кой си ти?

– Казвам се Микаел Блумквист. Журналист съм и работя във вестник „Милениум“ . Става дума за Лисбет Саландер.

– О, сега те познах. Ти беше онзи, който вдигна под тревога Спасителната служба, когато я намериха… Ти ли беше сложил тиксо върху раните ѝ?

– Аз.

– Наистина умно. Но… съжалявам. Не мога да обсъждам пациентите си с журналисти. Трябва да се обърнеш към пресслужбата на болницата, като всички останали.

– Не ме разбираш. Не искам информация и съм тук напълно частно. Не е необходимо да ми казваш и дума или да ми даваш някаква информация. Напротив. Аз ще ти дам информация.

Андеш Юнасон вдигна вежди.

– Моля те! – каза Микаел Блумквист. – Нямам навик да тормозя хирурзи по улицата, но е много важно да поговорим. Има кафене на ъгъла малко по-надолу. Може ли да те поканя на кафе?

– За какво искаш да говорим?

– За бъдещето и благосъстоянието на Лисбет Саландер. Аз съм неин приятел.

Андеш Юнасон дълго се колеба. Разбра, че ако бе някой друг, а не Микаел Блумквист, примерно непознат да го заговори така, щеше да откаже. Но тъй като Блумквист бе известна личност, Андеш Юнасон можеше да се бъде донякъде сигурен, че не става дума за някаква дяволия.

– Не желая при никакви обстоятелства да бъда интервюиран и няма да обсъждам пациентката си.

– Напълно съм съгласен – каза Микаел.

Накрая Андеш Юнасон късо кимна и придружи Блумквист до въпросното кафене.

– За какво става дума? – запита, щом получиха чашите си с кафе. – Ще слушам, но не смятам нищо да коментирам.

– Страхуваш се да не те цитирам или изложа по някакъв начин в медиите. Тогава нека изясня от самото начало, че това никога няма да се случи. Що се отнася до мен, дори този разговор никога не се е състоял.

– Окей.

– Смятам да те помоля за услуга. Но преди това ще ти обясня точно за какво става дума, така че да прецениш дали е морално приемливо за теб да ми направиш тази услуга.

– Нещо не ми харесва този разговор.

– Нужно е само да слушаш. Като лекар на Лисбет Саландер работата ти е да се грижиш за физическото и душевното ѝ здраве. Като неин приятел моя задача е да направя същото. Не съм лекар и следователно не мога да се ровя в черепа ѝ, да вадя куршуми и други такива, но притежавам друга компетентност, която е не по-малко важна за нейното добро.

– Аха.

– Журналист съм и се добрах до онова, което ѝ се е случило.

– Окей.

– Мога подробно да ти разкажа, а ти сам ще си направиш преценка.

– Аха.

– Може би трябва да започна от това, че Аника Джанини е адвокат на Лисбет Саландер. Срещал си я.

– Така.

– В националния регистър можеш да провериш, че тя е моя сестра. Това е услуга, за която не мога да помоля Аника. Тя не разговаря за Лисбет Саландер с мен. Освен това неин дълг е да пази служебна тайна и тя работи по съвсем други правила.

– Хм…

– Предполагам, че си чел за Лисбет във вестниците.

Юнасон кимна.