Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

добре и по някое време се усети, че е взела и книгата « Болести по овцете»

и тигана. Можеше пък да потрябват.

Човечетата не се виждаха никакви, когато тя се върна в мандрата.

Тя знаеше, че трябва да каже на родителите си, какво става. Но нищо

нямаше да се получи. Щеше да излезе “врели некипели”. Впрочем с малко

късмет тя би могла да прибере Уентуърт преди изобщо да усетят, че я

няма. Но все пак, за всеки случай...

Тя си водеше дневник в мандрата. Сиренето си изискваше

наблюдение и тя винаги си записваше подробности като колко масло е

направила и колко точно мляко е употребила.

Тя го обърна на нова страница, взе молива и почна да пише, подавайки езика си от крайчеца на устата си.

Постепенно се появиха и Нак Мак Фийгълите. Не беше просто да

излязат иззад разни неща и със сигурност не изникваха по вълшебство от

нищото. Появиха се, както се виждат образи в облаците или огъня –

изглежда се показваха само когато се вгледаш внимателно и поискаш да ги

видиш.

Те гледаха със страхопочитание движението на молива и тя ги дочу

да си говорят:

- Глейте пишещата клечка как са врътка. Е това е бабоягска работа.

- Леле, ма она писуваньето го отбира, нема хън-мън.

- Ма нема да ни записуеш имената, нал’тъй бе гос’жа?

- Епа да, они мо’е да окошарят чиляко, има ли писмени свидетелства, нема лабаво.

Тифани свърши да пише и прочете бележката:

"Скъпи мамо и татко,

Отидох да търся Уентуърт. Всичко ще мине напълно вероятно

много добре, защото съм с някои приятели познати хора които знаят

Баба, пп сирената от трети рафт ще трябва да се обърнат утре ако аз

не се върна.

С обич, Тифани "

Тифани вдигна поглед и срещу нея изникна Роб Секигоопрай, който

се беше изкатерил по крака на стола и внимателно наблюдаваше молива да

не би да запише нещо опасно.

- Можехте просто да дойдете и да ме попитате от самото начало, –

каза му тя.

- Мале, не мо’ехме да ми те припознаем, бе гос’жа. Цела сурия

дългурести женоря одят по чифлико. Не моехме да найм че си ти, додека

не фана Прост Уили.

Не може да бъде, помисли си Тифани.

- Да, обаче нямаше защо да крадете овена и яйцата, – продължи тя

строго.

- Ма те не беха заковани, бе гос’жа, – отвърна Роб Секогоопрай все

едно това си беше законно оправдание.

- Не може да се коват яйца! – отсече Тифани.

- Мале, найш ги ти сите премъдрости, гос’жа, – отвърна Роб

Секигоопрай – Я викам като си свършила с писуваньето, най-убаво да

одиме. Немаш ли метла?

- Ъ... не, – каза Тифани – Най-важното в магията – додаде тя

високомерно – е да знаеш, кога да не я използваш.

- Убаво, – каза простичко Роб Секигоопрай и се спусна пързаляйки

се по крака на масата – Ха ми ела, Прост Уили13.

Един Фийгъл, подозрително приличащ на сутрешния крадец на яйца, пристъпи до Роб Секигоопрай и двамата леко се наведоха.

- Ха рипни върху ни, ако обичаш, гос’жа, – покани я Роб

Секигоопрай.

Още преди Тифани да може да си отвори устата, жабокът и

прошепна с края на устата си, който край, понеже той беше жабок, си беше

доста обширен:

- Един единствен Фийгъл може да вдигне едър човек. Ти не би могла

да ги стъпчеш дори да опиташ.

- Хич не искам да опитвам!

Тифани много внимателно вдигна единия си голям ботуш. Прост

Уили се намъкна под него и подпря ботуша. Все едно беше стъпила на

тухла.

- Оп са другото чепиче, – подкани я Роб Секигоопрай.

- Ще падна!

- Нема ма, нас си ни бива .

И ето че Тифани се изправи върху две пиктсита. Усещаше ги да

мърдат под нея натам-насам, за да я държат в равновесие. Обаче се

чувстваше много сигурно. Беше досущ като да си с наистина дебели

подметки.

- Ха да одиме, – изкомандва Роб Секигоопрай из-под нея – И нема ми

се плашиш че твоят писанчо че ги тепа ситните пилещари. Неколко момци

че остаят тука да нагледуят!

Плъхарко се примъкваше нагоре по клона. Не беше особено добър в

минаването на друг акъл. Но пък беше добър в намирането на гнезда. Беше

чул цвърченето чак от другия край на градината и дори от подножието на

дървото можеше да види три малки жълти човчици в гнездото. Той

напредна още малко готвейки се за скок. Още малко и...

Три Нак Мак Фийгъла захвърлиха сламените си човки и весело му се

ухилиха.

- А мараба, гос’ин Писанчо, – рече единият – Нечем да се учим, а?

ЧИК-ЧИРИК!

Глава 5

Зеленото море

Тифани летеше на около педя от земята, без самата тя да помръдва.