Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

фарът, който през нощта светеше ярко-ярко, за да не се трошат лодките в

скалите. На картинката лъчът на фара беше сияйно бял. Тя знаеше това

толкова добре, че го сънуваше и веднъж се събуди с шума на морето в

ушите си.

Беше чула един от чичовците и да казва, че ако погледнеш

опаковката наопаки, то част от шапката, ухото на моряка и част от яката му

правели фигура на жена без дрехи, но Тифани никога не беше успяла да я

зърне, пък и не виждаше какъв е смисълът от всичко това.

Тя внимателно разви опаковката и помириса тютюна. Миришеше на

Баба. Усети очите и да се пълнят със сълзи. Никога преди не беше плакала

за Баба, ама никога. Плакала беше заради умрели агнета и заради порязани

пръсти и защото не ставаше нейната, но никога за Баба. Не изглеждаше

редно.

И сега не плача, помисли си тя, докато внимателно прибираше

опаковката в джоба на престилката. Не и защото Баба е умряла...

Беше заради миризмата. Баба Болежкова миришеше на овце, на

терпентин и на “Веселия моряк”. Трите миризми се съчетаваха и

ставаха на едно, което за Тифани беше мирисът на Варовитище. Този

мирис следваше Баба като облак и означаваше топлина и тишина и

място, около което се върти целият свят...

Сянка премина над главата и. Един ястреб се беше спуснал от небето

право към Нак Мак Фийгълите.

Тя скочи и заразмахва ръце:

- Бягайте! Крийте се! Ще ви изпотрепе!

Те се обърнаха и я погледнаха все едно е полудяла.

- Нема да се щураш, бе гос’жа, – рече и Роб Секигоопрай.

Внезапно птицата прекъсна пикирането си и пак се издигна и в този

миг една точка се откъсна от нея. Докато падаше на точката като че и

пораснаха две крила и тя се завъртя като ясенова хвърчилка, от което

падането се позабави.

Беше пиктси, което тупна на торфа наблизо продължавайки бясно да

се върти. Надигна се псувайки гръмогласно и пак се катурна. Продължи с

псуването.

- Убаво кацанье, бе Хамиш, - похвали го Роб Секигоопрай –

Въртенето без майтап те забавя. Тоя път ич не се нахака пра’о у земята.

Този път Хамиш се изправи по-полека и успя да се задържи на крака.

На очите си имаше защитни очила.

- Ич не мислим дека пак че ги турим тия, – каза той докато се

мъчеше да отвърже от ръцете си две дъсчици – Мале, с тех съм като некоя

фея.

- Как оцеля след това падане? – попита го Тифани.

Съвсем малкият пилот се опита да я погледне отгоре-отгоре, но успя

да я погледне само отдолу-отдолу.

- Леле, коя е тая дребна големанка, дето май много отбира от

авиация? – зарепчи се той.

Роб Секигоопрай се закашля:

- Она е бабаягата, бе Хамиш. На Баба Болежкова издънка.

Изражението на Хамиш премина в див ужас.

- Ама ич не саках да зяем дето не ми е работата, гос’жа, –

заоправдава се той отстъпвайки – Оно се знае, бабаягата от сичко отбира.

Ма това ич не е толкоз лошо, колкото ти се чини. Я, гос’жа, гледам винаги

на чутурата да си падам.

- Епа да, - подтвърди Роб Секигоопрай – Нашенци у чутурната сфера

са много стабилни.

- Видя ли жена с малко момченце? - попита го настоятелно Тифани.

Това за “издънката” изобщо не и беше харесало.

Хамиш хвърли паникьосан поглед към Роб Секигоопрай и Роб

кимна.

- Епа видех, – каза Хамиш – На църен кон. Препускаше по върлото

секаш пъкло й гореше у...

- Лош език пред бабаягата да се не чуе! – ревна Роб Секигоопрай.

- Прощавай де, гос’жа. Она препускаше секаш й гореше дирнико, –

Хамиш изглеждаше кротък като агънце, даже по-кротък от агънцата – Ма

се сети она, дека я следим и мъгла ми привика. Ойде она на другата страна, ама не ‘наем дека.

- Злокобно место е туй, другата страна, – каза бавно-бавно Роб

Секигоопрай – Зли са тамошните ... неща. Мразовито е местото. Ич не е

место да земеш ситен бебешор.

На бърдото беше горещо, но Тифани я полазиха ледени тръпки.

Колкото и да е лошо, ще трябва да се отиде. Нямам друг избор.

- Каква е тази друга страна? – попита тя.

- Епа вълшебнио свет, – отговори Роб Секигоопрай – Там има ... зли

неща.

- Чудовища ли?

- Толкоз лоши, колкото мо’еш да си помислиш, – подтвърди Роб

Секигоопрай – Ама точно толкоз лоши, колкото мо’еш да си помислиш.

Тифани преглътна и затвори очи:

- По-лоши от Джейни ли? По-лоши от конника без глава?

- Епа да. Они са като ситни писенца пред чапкъните оттатък. Леле, злочеста земя е оназ, гос’жа. У тая ми ти земя сънуваньето става наяве.