фарът, който през нощта светеше ярко-ярко, за да не се трошат лодките в
скалите. На картинката лъчът на фара беше сияйно бял. Тя знаеше това
толкова добре, че го сънуваше и веднъж се събуди с шума на морето в
ушите си.
Беше чула един от чичовците и да казва, че ако погледнеш
опаковката наопаки, то част от шапката, ухото на моряка и част от яката му
правели фигура на жена без дрехи, но Тифани никога не беше успяла да я
зърне, пък и не виждаше какъв е смисълът от всичко това.
Тя внимателно разви опаковката и помириса тютюна. Миришеше на
Баба. Усети очите и да се пълнят със сълзи. Никога преди не беше плакала
за Баба, ама никога. Плакала беше заради умрели агнета и заради порязани
пръсти и защото не ставаше нейната, но никога за Баба. Не изглеждаше
редно.
И сега не плача, помисли си тя, докато внимателно прибираше
опаковката в джоба на престилката. Не и защото Баба е умряла...
Беше заради миризмата. Баба Болежкова миришеше на овце, на
терпентин и на “Веселия моряк”. Трите миризми се съчетаваха и
ставаха на едно, което за Тифани беше мирисът на Варовитище. Този
мирис следваше Баба като облак и означаваше топлина и тишина и
място, около което се върти целият свят...
Сянка премина над главата и. Един ястреб се беше спуснал от небето
право към Нак Мак Фийгълите.
Тя скочи и заразмахва ръце:
- Бягайте! Крийте се! Ще ви изпотрепе!
Те се обърнаха и я погледнаха все едно е полудяла.
- Нема да се щураш, бе гос’жа, – рече и Роб Секигоопрай.
Внезапно птицата прекъсна пикирането си и пак се издигна и в този
миг една точка се откъсна от нея. Докато падаше на точката като че и
пораснаха две крила и тя се завъртя като ясенова хвърчилка, от което
падането се позабави.
Беше пиктси, което тупна на торфа наблизо продължавайки бясно да
се върти. Надигна се псувайки гръмогласно и пак се катурна. Продължи с
псуването.
- Убаво кацанье, бе Хамиш, - похвали го Роб Секигоопрай –
Въртенето без майтап те забавя. Тоя път ич не се нахака пра’о у земята.
Този път Хамиш се изправи по-полека и успя да се задържи на крака.
На очите си имаше защитни очила.
- Ич не мислим дека пак че ги турим тия, – каза той докато се
мъчеше да отвърже от ръцете си две дъсчици – Мале, с тех съм като некоя
фея.
- Как оцеля след това падане? – попита го Тифани.
Съвсем малкият пилот се опита да я погледне отгоре-отгоре, но успя
да я погледне само отдолу-отдолу.
- Леле, коя е тая дребна големанка, дето май много отбира от
авиация? – зарепчи се той.
Роб Секигоопрай се закашля:
- Она е бабаягата, бе Хамиш. На Баба Болежкова издънка.
Изражението на Хамиш премина в див ужас.
- Ама ич не саках да зяем дето не ми е работата, гос’жа, –
заоправдава се той отстъпвайки – Оно се знае, бабаягата от сичко отбира.
Ма това ич не е толкоз лошо, колкото ти се чини. Я, гос’жа, гледам винаги
на чутурата да си падам.
- Епа да, - подтвърди Роб Секигоопрай – Нашенци у чутурната сфера
са много стабилни.
- Видя ли жена с малко момченце? - попита го настоятелно Тифани.
Това за “издънката” изобщо не и беше харесало.
Хамиш хвърли паникьосан поглед към Роб Секигоопрай и Роб
кимна.
- Епа видех, – каза Хамиш – На църен кон. Препускаше по върлото
секаш пъкло й гореше у...
- Лош език пред бабаягата да се не чуе! – ревна Роб Секигоопрай.
- Прощавай де, гос’жа. Она препускаше секаш й гореше дирнико, –
Хамиш изглеждаше кротък като агънце, даже по-кротък от агънцата – Ма
се сети она, дека я следим и мъгла ми привика. Ойде она на другата страна, ама не ‘наем дека.
- Злокобно место е туй, другата страна, – каза бавно-бавно Роб
Секигоопрай – Зли са тамошните ... неща. Мразовито е местото. Ич не е
место да земеш ситен бебешор.
На бърдото беше горещо, но Тифани я полазиха ледени тръпки.
Колкото и да е лошо, ще трябва да се отиде. Нямам друг избор.
- Каква е тази друга страна? – попита тя.
- Епа вълшебнио свет, – отговори Роб Секигоопрай – Там има ... зли
неща.
- Чудовища ли?
- Толкоз лоши, колкото мо’еш да си помислиш, – подтвърди Роб
Секигоопрай – Ама точно толкоз лоши, колкото мо’еш да си помислиш.
Тифани преглътна и затвори очи:
- По-лоши от Джейни ли? По-лоши от конника без глава?
- Епа да. Они са като ситни писенца пред чапкъните оттатък. Леле, злочеста земя е оназ, гос’жа. У тая ми ти земя сънуваньето става наяве.
Читать дальше