Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

пиктситата и ръмжене преминало в скимтене, но нещо все още идеше след

нея, когато тя изскочи от снега и се търкули в мекия торф.

Псето на Мрака скочи след нея. Тя се претърколи настрани, когато то

щракна със зъби, но то вече я беше загазило.

Очи от огън ли, зъби от бръсначи ли? Не и тук, не и в истинския

свят, на родния и торф. Тук то беше сляпо, с обгорели очни кухини, а от

устата му капеше кръв. Хич не е разумно да скачаш натам насам с уста

пълна с бръсначи...

На Тифани насмалко да и стане жал като го гледаше как скимти от

болка, но снегът настъпваше към нея и тя халоса кучето с тигана. То се

срути тежко и повече не помръдна.

Зад нея в снега се вихреше битка. Самият сняг се вихреше като

мъгла, но тя можеше да различи две тъмни фигури в средата, въртящи се

около себе си и опитващи се да хапят. Тя дрънна по тигана и викна и едно

от Псетата на Мрака изскочи от вихрещия се сняг и се изправи точно

срещу нея, с по един Фийгъл висящ от двете му уши.

Снегът плъзна към Тифани.

Тя заотстъпва наблюдавайки

настъпващото ръмжащо куче. Замахна с тигана като с тояга.

- Ела тук, - прошепна му тя – Скачай!

Огнените му очи лумнаха срещу нея, после кучето погледна към

снега.

И изчезна. Снегът потъна вдън земя. Светлината се промени.

Тифани и Дребният волен народ бяха сами на бърдото. Фийгълите

изникваха навсякъде околовръст.

- Наред ли си, гос’жа? – попита Роб Секигоопрай.

- Да! – викна Тифани – Лесно е! Изкараш ли ги от снега, те са само

кучета!

- По-убаво да се не помайваме. Загубихме некои от момците.

Въодушевлението й мигом се изпари.

- Имаш предвид, че са мъртви ли? – прошепна тя.

Слънцето пак засия, чучулигите пак запяха ... и някои хора бяха

мъртви.

- Епа не, – каза Роб – Ние сме тея дека са умрели. Туй не го ли найш?

Глава 6

Пастирката

- Вие мъртви ли сте? – не разбра Тифани и се огледа. Фийгълите се

изправяха и сумтяха, но нито един не беше закрещял “Вай вай вай”. И тя

изобщо не можеше да разбере Роб Секигоопрай.

- Добре де, щом като вие сте мъртви, те тогава какво са? – продължи

тя, сочейки няколкото малки неподвижни телца.

- Епа они си ойдоха у земята на живите, – отвърна бодро Роб

Секигоопрай – Она не е толкоз убава като тая, ма они че я карат без лабаво

и скоро пак че си додат. Нема що да се кахъриме.

Болежкови не бяха особено религиозни, но Тифани си мислеше, че

знае как би трябвало да стоят нещата, и първо на първо човек трябваше да

е жив преди да умре.

- Но вие сте живи! – настоя тя.

- Не бе, гос’жа, – упорстваше Роб, докато помагаше на друго пиктси

да се изправи – Некогиж бехме живи. И там у земята на живите бехме

добри момци, затуй като умрехме ни родиха на туй место.

- Имате предвид значи ... мислите че ... че сте нещо като умряли

някъде другаде и след това сте дошли тук, така ли? – попита Тифани – Да

не би тук за вас да е нещо като ... рай?

- Епа да! Не лъгаха рекламите! – подтвърди Роб – Слънчице грее, и

авджилъка го бива, убави китни цветенца и ситни пилещари ми чуруликат.

- Епа да, и тепанье си има, – рече друг Фийгъл и скоро всички се

занадпреварваха:

- Ма и гепенье!

- Ма и пиенье и биенье!

- Ма и кървавица! – обади се накрая и Прост Уили.

- Но тук има и лоши неща! – възрази Тифани – Има чудовища!

- Епа да, – грейна от радост Роб – Върховно, а? Сичко ти е

осигурено, има и кого да тепаме.

- Но ние живеем тук! – продължи да упорства Тифани.

- Епа убаво, мо’е па вие човеците също да сте били добри у

Последната Земя, – щедро се съгласи Роб Секигоопрай – Сега гос’жа, я

само че преброим момците.

Когато Роб се отдалечи, Тифани бръкна в престилката и извади

жабока.

- Ох. Оцеляхме, – въздъхна той – Изумително. Между другото имаме

много сериозни основания да предприемем правни действия срещу

собственика на тези кучета.

- Какво? – потръпна Тифани – Ти пък за какво говориш?

- Аз... ъ ... не знам, – смути се жабокът – Тази мисъл просто ей така

ми изникна в главата. Може да съм знаел нещо за кучета, когато съм бил

човек, а?

- Слушай, Фийгълите си мислят, че са в рая! Мислят си че са умрели

и са дошли тук!

- Е, и?

- Добре де, това не може да е вярно! Би трябвало да сме живи тук, а

после да умрем и да отидем в някой отвъден свят някъде другаде!

- Е, това е същото нещо казано по друг начин, нали? Както и да е, много войнствени племена вярват, че като умрат отиват в някаква