Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

Той казал:

- Баронът ти заповядва да намериш начин да се спаси неговото

куче, госпожо Болежкова. В отплата, той ще ти даде сто сребърни

долара.

Баба се усмихнала накъм хоризонта, попуфкала с лулата си и

отвърнала:

- Дигне ли човек ръка на лорда си, тоя човек се обесва. Открадне ли

гладуващ човек овца на лорда си, тоя човек се обесва. Убие ли куче овца, това куче се убива. Това са законите на тези хълмове и тези хълмове са в

моите кости. Що е един барон, че за него да се наруши законът?

И тя продължила да гледа овцете.

- Това място е на Барона, – казал слугата – Негов е и законът.

От това как го изгледала тогава Баба косите на човека побелели.

Така разправят поне. Но във всички истории за Баба Болежкова все има

по нещо приказно.

- Ако, както думаш, е негов законът, тогаз да го наруши той и да

види какво ще има да бъде, – казала тя.

След няколко часа Баронът изпратил своя управител, който бил

много по-важен човек от предишния, но познавал Баба Болежкова по-

добре. Той казал:

- Госпожо Болежкова, Баронът Ви моли да използвате Вашето

влияние за спасяването на кучето му. Той с удоволствие би отделил

петдесет златни долара за да помогне за решаването на тази сложна

ситуация. Сигурен съм, че виждате, как това ще облагодетелства всички

заинтересувани страни.

Баба попуфкала с лулата си, погледнала към новите агнета и рекла:

- За господаря си говориш ти, твоят господар говори за кучето си.

Но кой говори за хълмовете? Де е Баронът, че зарад него да се наруши

законът?

Разправят, че като казали това на Барона, той съвсем се смълчал.

Но макар да е бил надут, и често твърдоглав, а и твърде надменен, той

не бил глупав. Вечерта той отишъл до колибата и седнал на торфа

наблизо. След малко Баба му казала:

- С какво да ти помогна, господарю?

- Бабо Болежкова, моля за пощада за кучето ми, – рекъл Баронът.

- Носиш ли жълтици? Носиш ли сребърници? – попитала го тя.

- Нито злато, нито сребро.

- Добре. Че закон, който се изменя с жълтици и сребърници, не е

читав закон. С какво идеш, господарю?

- Аз те моля, Бабо Болежкова.

- Зарад твоята дума ли искаш да се наруши законът?

- Точно така, Бабо Болежкова.

Тогава, тъй разказват, Баба погледала някое време залеза и накрая

продумала:

- Иди тогаз призори долу край старата каменна плевня и ще се види, може ли старо куче нови неща да научи.

Почти всички от селото се насъбраха следващата сутрин край

старата каменна плевня. Баба пристигна с един от по-малките фургони

на чифлика, с който докара една овца с новороденото и агне и ги вкара в

плевнята.

Докараха и кучето. То беше нервно и раздразнително след цяла нощ

прекарана на верига и все се опитваше да ухапе мъжете, държащи го на

два кожени каиша. Беше цялото космато и имаше едни ми ти зъби.

Баронът пристигна с управителя си, и двамата на коне. Баба

Болежкова им кимна и отвори вратата на плевнята.

- Да не би да вкараш кучето в плевнята при овцата, госпожо

Болежкова? – подметна управителят – Да не искаш агнето да му

приседне?

Никой не се засмя. Никой не харесваше особено управителя.

- Ще видим туй, – рече Баба.

Мъжете завлякоха кучето до вратата, хвърлиха го в плевнята и

бързо затръшнаха вратата. Хората се завтекоха към малките

прозорчета.

Агнето заблея, кучето заръмжа и се разнесе едно беее от майката

на агнето. Но то не беше нормалното овчо беее. В него имаше стоманена

нишка.

Нещо удари вратата и тя подскочи на пантите си. Отвътре

кучето изскимтя.

Баба вдигна Тифани до едно от прозорчетата.

Поразеното куче се опитваше да се изправи на крака, но нямаше

шанс, защото овцата пак се беше понесла към него и двадесет и пет кила

разярена овца го премазаха като таран.

Баба върна Тифани на земята и си запали лулата. И си запуфка най-

кротко, докато плевнята зад нея се тресеше, а кучето виеше и скимтеше.

След някоя друга минута тя кимна към мъжете и те отвориха

вратата.

Кучето излезе куцайки на три лапи, но едва измина няколко крачки, когато овцата изскочи след него и го цапардоса толкова силно, че то се