Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

че беше трудно да се каже, дали е синя кожата им, или това е от

татуировките, които покриваха цялата им кожа, която не беше покрита с

червена коса. Носеха препаски, а някои бяха облечени и в по още нещо

като тънки елечета. Неколцина носеха на главите си заешки или плъхски

черепи като някакви шлемове. И всички до един носеха заметнати на

гърбовете си мечове, големи почти колкото самите тях.

Обаче, това, което тя забеляза преди всичко, беше че те се боят от

нея. Гледаха най-вече в краката си, което не беше гледка за слабосърдечни, защото краката им бяха големи, мръсни и криво-ляво увити в животински

кожи, заместващи каквито и да е обувки. Нито един от тях не смееше да я

погледне в очите.

- Вие ли бяхте, които напълниха кофите? – попита тя.

Последва много пристъпване от крак на крак и покашляне и хор от

“Епа да”

- А сандъка за дърва?

Чуха се още няколко “Епа да”.

Тифани ги погледна пронзително:

- Ами овенът?

Този път всички сведоха поглед.

- Защо откраднахте овена?

Малките мъже замънкаха и се заспоглеждаха, а един от тях си свали

шлема от заешки череп и го завъртя нервно в ръце.

- Ми бехме прегладнели, бе гос’жа – замънка той – Ма па като

зацепи’име дека е твойо, юрна’аме са па го върна’аме добичето.

Изглеждаха толкова унили, че на Тифани и стана жал.

- Сигурна съм, че не бихте го откраднали, ако не бяхте толкова

гладни, – рече да ги поуспокои тя.

Няколкостотин потресени погледа се надигнаха към нея.

- А, бихме, гос’жа, бихме, – възрази шлемовъртачът.

- Бихте, значи?

Тифани изглеждаше толкова изненадана, че шлемовъртачът се

спогледа с колегите си за подкрепа. Всички кимнаха.

- Епа да, гос’жа. Оно си е по нашенски. Наште ора са се прочули с

краднене. А, момци? Оти ни е ръгнала славата?

- Оти краднеме! – извикаха малките сини мъже.

- И още оти, момци?

- Оти се тепаме!

- И още оти?

- Оти пиеме!

- И още?

Тук те малко се позамислиха, но накрая всички стигнаха до едно и

също заключение:

- Оти пиеме и се биеме!

- И още нещо требеше да има комай, – все още не беше доволен

шлемовъртачът – Да бе. Ха кажете на бабаягата, момци!

- Краднеме и пиеме и са биеме! – завикаха в захлас сините хора.

- Ха кажете на бабаягата, що сме ние, момци! – продължи

шлемовъртачът.

И се чу звънтенето на множество малки мечове изтеглени от

ножниците и вдигнати гордо във въздуха.

- Нак Мак Фийгъл! Дребнио Волен Народ! Нема кралье! Нема

кралица! Нема болярье! Нема господарье! Никой нема пак да ни излаже!

Тифани ги зяпна. Всички те я гледаха и я чакаха, какво ще стори по-

нататък, и колкото по-дълго тя не продумваше, толкова по-обезпокоени

ставаха те. Те свалиха мечовете си изглеждайки сконфузено.

- Ама никогиж нема да са бъзикъме с могъща бабаяга, освен мо’eби

за люта пиячка, – рече накрая шлемовъртачът, бясно премятайки черепа от

ръка в ръка и не отделяйки поглед от бутилката Извънредно Средство –

Нема ли да ни услужиш мънечко?

- Аз ли на вас да услужа? – ядоса се Тифани – Искам вие на мен да

ми услужите! Някой е откраднал брат ми посред бял ден.

- Вай, вай, вай! – завайка се шлемовъртачът – Она ми доде. Доде ми

да гепи. Забави’име са! Оно е не’ено ’личество!

- Какво неизвестно количество? Едно братче си имах и... – възрази

Тифани.

Жабокът обаче и обясни:

- Те имат предвид Нейно Величество, кралицата на ...

- Запри си плювалнико! – кресна му шлемовъртачът, но гласът му

потъна във вайкането и воя на Нак Мак Фийгълите. Те си скубеха косите и

тропаха с крака и крещяха “Тежконижално!” и “Вай, вай, вай!” и жабокът

се караше с шлемовъртача и всеки повишаваше все повече глас, за да бъде

чут...

Тифани се изправи и викна:

- Я всички да млъкнат!

Настана тишина, освен някое друго подсмърчане и приглушено “вай, вай, вай” от задните редици.

- Епа сакахме само да се повърнеме по ориста, бе гос’жа – оправда се

шлемовъртачът целият присвит от страх.

- Не тук! – отсече Тифани цялата трепереща от възмущение – Това е

мандра! Тук се държи чисто!

- Ъ... да “се повърнеш по ориста” значи “да се обърнеш с лице към

съдбата си”, – поясни жабокът.

- Оти кат’ е тук кралицата, нашта келда бърже че зачезнуе, –

продължи шлемовъртачът – И че си немаме кой да ни нагледуе.

Нямало да има кой да ги наглежда ли, помисли си Тифани. Стотици

яки дребосъци, всеки от които може да спечели състезание по най-гадно