Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

да не бяха нещо болни?

- Не. Бяха малко ... е, всъщност бяха сладки. Дори свършиха малко

къщна работа заради мен.

- Фийгълите са вършили къщна работа! – изуми се жабокът – Те

никога не вършат къщна работа! И никак не си падат по притичването на

помощ!

- И после дойде конникът без глава! – продължи Тифани – Той

нямаше глава!

- Е да, това е съществена част от длъжностната му характеристика, –

забеляза жабокът.

- Какво става, жабок? – попита Тифани – Фийгълите ли са

нашествениците?

Очите на жабока зашариха, когато и каза:

- Мис Тик всъщност не очакваше ти да се оправяш с това. Тя ще се

върне с подкрепления...

- Навреме ли ще се върне? – попита Тифани.

- Не знам. Вероятно. Но ти не бива...

- Искам да знам какво става!

- Тя отиде да доведе други вещици. Ъ... тя не мисли, че ти трябва...

- Най-добре ми кажи, каквото знаеш, жабок, – настоя Тифани – Мис

Тик не е тук. Аз обаче съм.

- Друг свят се сблъсква с нашия, – изплю камъчето той – Тук. Е, доволна ли си? Това е което си мисли мис Тик. Но то става по-бързо, отколкото тя е очаквала. Всички чудовища ще се завърнат.

- Защо?

- Защото няма кой да ги спре.

За момент настана тишина.

- Аз съм тук, – рече Тифани.

Глава 4

Дребнио волен народ

Нищо не се случи, докато се връщаха към чифлика. Небето си беше

синьо, нито една от овцете по ливадите не изглеждаше да фучи нанякъде

заднишком, всичко беше налегнато от жега и пустота. Плъхарко беше на

пътеката към задната врата и в лапите му имаше нещо. Като зърна Тифани, той си го взе и бързо сви зад ъгъла с високоскоростната дебнеща походка

характерна за гузните котки. Тифани я биваше в мятане на буци земя. Е, за

щастие онова нещо в устата му не беше синьо-червено.

- Виж го само – рече тя – Голям страхлив дангалак! Срамота, как ми

се иска да го отуча да лови новородени пиленца!

- Нямаш ли си шапка, та да си я носиш? – обади се жабокът от джоба

на престилката си – Мразя да не мога да виждам.

Те влязоха в мандрата, където рядко ходеше друг освен Тифани.

В храсталака до вратата се дочу приглушен разговор. Нещо от сорта

на:

- Що ми вика дребната бабаяга?

- Она вика, дека сака мачароко повече да не гепи горките мънечки

пилци.

- Епа туй ли ми било? Кривънци! Нема проблема!

Тифани остави жабока на масата колкото се може по-грижливо.

- Какво ядеш? – попита тя. Знаеше, че е учтиво да почерпи гостите.

- Най-вече плужеци и червеи, такива неща. Хич не ми е лесно. Не се

тревожи ако нямаш от тях. Не мисля да си очаквала да ти се натресе някоя

жаба на гости.

- Какво ще кажеш за малко мляко?

- Много си мила.

Тифани сипа мляко в една чинийка.

- Ти да не си бил прекрасен принц? – попита го тя когато той се

намъкна в чинийката.

- Ами комай да.

- И защо те е омагьосала мис Тик?

- Тя ли? А не, това не е лъжица за нейната уста – рече жабокът –

Сериозна магия е това, да превърнеш някого в жаба, ама така, че той пак да

си мисли че е човек. Не, онова беше фея кръстница. Никога не препречвай

пътя на жена със звезда на клечка, млада госпожице. Те са склонни да

гаднеят.

- Защо и е било да прави това?

Жабокът я изгледа смутено.

- Не знам – призна той накрая – Всичко ми е ... като в мъгла. Само

дето знам , че съм бил човек. Или поне си мисля че знам. Тръпки ме

побиват. Понякога се събуждам нощем и се питам, а дали наистина съм

бил човек? Или пък съм бил просто жаба, която я е ядосала и тя ме е

направила да си мисля , че някога съм бил човек? Как ти се струва такова

изтезание? Като си помислиш, че няма образ, който да си възвърна? –

Жабокът изви тревожните си жълти очи към нея и продължи: - В крайна

сметка не може да е чак толкова трудно да объркаш ума на една жаба, нали? Няма ли това да е по-просто отколкото да обърнеш, ами един

седемдесет-осемдесет килограмов човек на няма и четвърт-килограмов

жабок? Че къде ще отиде тогава остатъкът от тази маса, питам се аз? Фира

ли е отишла? Много обезпокоително. Виждаш ли, имам някой друг

спомен, че съм бил човек, разбира се, но какво са спомените? Нищо повече

от мисъл в ума ти. Не можеш да си сигурен дали са истински . Честно

казано, като изям развален плужек, се събуждам нощем с писък, само дето

излиза само крякане. Благодаря ти за млякото, беше много мило.