претърколи. И остана да си лежи. Може би беше разбрало какво го чака, ако пак се опита да се изправи.
Баба Болежкова пак кимна на мъжете и те хванаха овцата и я
завлякоха в плевнята.
Баронът гледаше с отворена уста.
- Миналата година той уби глиган! – най-накрая продума той –
Какво си му направила?
- Ще се оправи той, – рече Баба, старателно отбягвайки въпроса –
Туй що пострада е гордостта му. Но не ще погледне той вече овца, туй
ще ти река аз, – и тя си наплюнчи десния палец и го изпъна.
След кратко колебание Баронът наплюнчи неговия палец, наведе се и
го притисна в нейния. На Варовитище договор скрепен с наплюнчени палци
не се разваля.
- За теб, по твойта дума, законът бе нарушен, – каза Баба
Болежкова – Ще имаш ли това на ум, ти който отсъждаш на съд? Ще
помниш ли този ден? И ние ще да имаме тъжба.
Баронът й кимна.
- Така бива, – рече Баба Болежкова и палците им се разделиха.
На следващия ден Баронът все пак в известен смисъл й даде злато, но това беше само златистият станиол на една унция от “Веселия
моряк” (Баба се съгласяваше да пуши единствено този евтин и противен
тютюн за лула). Тя винаги се вкисваше, когато бродещите търговци
закъсняваха и запасът и свършеше. Не можеш да подкупиш Баба
Болежкова и за цялото злато на света, но със сигурност може да и
привлечеш вниманието с унция от Веселия моряк.
След тази случка нещата станаха много по-леки, управителят не
беше чак толкова неприятен, когато изполничарите закъсняваха с
арендата, Баронът стана малко по-учтив към хората, а бащата на
Тифани каза една нощ след две бири, че на Барона му било показано, какво
става, когато овцете се надигнат и че някой ден нещата можели да се
променят, но майка и му зашътка да не говорел така, защото никога не
можело да се знае кой ще чуе.
А един ден Тифани го чу да казва тихичко на майка и:
- Ами че то беше стар овчарски номер, нищо повече. Стара млечна
овца винаги ще се бие като лъв за агнето си, всички го знаят.
Това е било чалъмът. Никаква магия нямаше в него. Но по онова
време то си беше магия. И не преставаше да е магия, само защото си
научила трика...
Нак Мак Фийгъл внимателно наблюдаваха Тифани поглеждайки от
време на време с въжделение бутилката със Специално Средство за Овчи
Натривки. А дори не съм намерила училището за вещици, помисли си тя.
Не знам и едничко заклинание. Нямам си дори островърха шапка. Дарбите
ми са в правенето на сирене и да не се щурам в паника когато нещата се
оплескат. О да, имам си и жаба. И не разбирам и половината от това, което
говорят тези дребни мъже. Обаче те знаят кой е взел брат ми. Някак си си
мисля, че Баронът ще си няма на представа, как да се оправи с това. Е, аз
също, но аз може да си нямам на представа по по-разумен начин.
- Аз ... си спомням много неща за Баба Болежкова, – каза на глас тя –
Вие какво искате от мен?
- Епа келдата ни прати, – отговори Роб Секигоопрай – Усетила е она
дека нено ‘личество че доде. ‘Нае она дека беля иде. Та вика она дека лошо
че става, та да одиме да намериме новата бабаяга дето е рода на Баба
Болежкова и она че най’ що да пра’и.
Тифани срещна стотици изпълнени с очакване погледи. Някои от
Фийгълите имаха пера в косите си и огърлици от къртичи зъби. Не можеш
просто да вземеш да кажеш, че не си вещица на някой, боядисал
половината си лице тъмно-синьо и носещ меч голям колкото него си. Не
можеш просто да разочароваш такъв човек.
- А вие ще ми помогнете ли да върна брат си? – попита тя.
Израженията на Фийгълите изобщо не се промениха. Тя опита
отново:
- Можете ли да ми помогнете да отмъкна брат си от кралицата?
Стотици мънички грознички личица забележимо грейнаха.
- Ихаа, ей сега веч си приказваме по нашенски, – каза Роб
Секигоопрай.
- Не... съвсем. Ще ме изчакате ли само за миг? Само да си взема
някои неща, – каза тя, стараейки се да звучи все едно знае какво прави.
Върна тапата на бутилката Специално Средство за Овчи Натривки.
Фийгълите въздъхнаха.
Тя отскочи до кухнята, намери торба, взе малко превръзки и балсам
от кутията за лекарства, добави шишето Специално Средство за Овчи
Натривки, защото баща и казваше, че на него винаги му се отразявало
Читать дальше