Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

топката. Господа, ако ви е необходимо да проверявате дали тя още е във ваше владение, значи тя или вече не е, или ще я изгубите след частица от секундата. А сега, моля да ме

извините, господин Трев и аз ще си докараме белята, ако ако не приключим скоро с

люстрата.

Това развали магията.

- Как така? – сепна се Пондър – Ама наистина, как така? Стойте тук, господин

Лут!

Лут изведнъж се присви и се загледа в обутите си в груби обувки крака:

- Извинявайте, ако по какъвто и да било начин съм нарушил нещо. Аз исках

само да струвам.

- Да струва? – Пондър погледна Трев с надежда за някаква карта за тази

непозната територия.

- Ми то той все такива ги ръси, - обясни Трев – Ма той нищо лошо не ви е

направил, та що сте му се развикали така, а? Ми то си бяха страшно добри идеи това

неговото! Не мо’е да му се нахвърляте така само щото е кинта и четвърт и му е превзет

лафа.

Преди малко Лут изглеждаше забележимо по-висок, мислеше си Пондър.

Наистина ли само се присвива така?

- Не му виках, - оправда се Пондър – Просто се чудех, защо му е на него да

оклепва свещи! Тоест, знам, че това му е работата, но защо?

- А, трябва си да се оклепват свещите, сър, трябва си, - поясни с готовност

блюстител Нобс (без роднинска връзка) – А ако питате за мойто мнение, оклепването

си беше доста добро напоследък. Често като си обикалям аз коридорите нощем и си

мисля...

- Ама гледайте, хора, той е ерудит! Направо излъчва начетеност!

Енциклопедична личност е! – възкликна Пондър.

135

- Да не ми казвате, че е твърде умен за да е оклепвач на свещи, а? – наежи се

блюстителят – Да ама тъп оклепвач как ще ви се хареса, а? Че то така всичко ще потъне

в калпави окапвания.

- Аз изках да кажа просто, че...

- ... и лекета, - заключи непреклонно блюстителят.

- Но не може да не приезнаете, че е странно...

Комай всички искат да го убият.

Пондър се спря, когато бездната в паметта му зейна.

- В това няма никакъв смисъл. Не може да бъде!

- Сър?

Той осъзна, че всички ритнитопковци са го зяпнали. Ридкъли беше отказал да

каже нещо повече, и отруденият ум на Пондър беше приел, че Лут ще да е беглец от

нещо си. Не беше нещо необичайно. От време на време по някой новозавършил

магьосник в някое малко градче ще реши, че ще е най-добре бързичко да се върне на

опреснителен курс в гостоприемните стени на университета, докато дребната му

грешчица не бъде поправена/забравена/заличена/потулена (ненужното да се зачертае).

Винаги е имало други, на които е било предоставяно убежище по разни тайнствени

причини. Политиката на магьосническата общност биваше или съвсем проста и се

разрешаваше с прекратяването на нечие дишане, или беше оплетена като кълбо прежда

в стая с три енергични малки котенца.

Лут обаче... Какво престъпление би могъл да извърши точно пък той? А и не

биваше да се забравя, че точно Ридкъли го беше пуснал тук, и пак той беше натресъл

Пондър в сегашното му положение. Най-разумното нещо, следователно, беше просто...

да го кара както стане.

- Мисля, че господин Лут изказа някои много ценни идеи, - заподбира думите си

той – И смятам, че той би следвало да продължи в същия дух. Продължавайте, господин Лут.

Да видиш как Лут вдига поглед, беше като да гледаш изгрева на слънцето, да но

на едно колебливо слънце, страхуващо се, че всеки момент боговете ще го запратят с

някой шамар обратно в нощта и петимно някой да го увери, че такова нещо няма да се

случи.

- Аз струвам ли?

- Ами, ъ... – запъна се Пондър и Трев трескаво му закима – Ами, собствено, да, така изглежда, господин Лут. Потресен съм от мащабите на преценката ви за толкова

кратко време.

- Имам дарбата да откривам закономерности в оформящи се ситуации.

- Наистина ли? О. Добре. Действайте тогава.

- Извинявайте много, имам един въпрос, ако обичате.

На вид като торба дрехи втора употреба, а говори като пенсиониран теолог, помисли си Пондър.

- Питайте, господин Лут.

- Може ли да продължа да се занимавам с оклепване?

- Какво? Това ли желаете?

- Да, благодаря ви много. Доставя ми голямо удоволствие, а не ми отнема много

време.

Пондър метна един поглед на Трев, който сви рамене, направи гримаса и кимна.

- Но искам да помоля за една услуга, - продължи Лут.

- Донякъде очаквах, че ще поискате, - върна се в свои води Пондър – но, уви, поради ограниченията на бюджета ни за този семестър...

136

- О, не, не искам никакви пари, - увери го Лут – Аз и без това нямам за какво да