- Та значи се опитвате да играете ритнитопка? Четох нещо такова във вестника, но си помислих, че е шега.
- Че защо? - изненада се Ридкъли като навлязоха в Голямата Зала - Ние имаме
прекрасна спортна традиция, както добре знаеш!
- Ах, да, традицията е бич за устрема. Не се занасяй, Муструм. Старият екип
може и да е много славен, ама я пробвай да го нахлузиш, след като не си го носил от
четиридесет години. О, виждам, че господин Стибънс е все още с теб?
- Ъ... - започна Стибънс, местейки поглед от единия към другия.
Пондър Стибънс веднъж беше взел на сто процента изпит по ясновидство като
се яви на него предишния ден. Така че можеше да разпознае образуващ се
гръмотевичен облак само щом го види.
- Как върви ритнитопката, млади момко?
- О, като че ли е много добре даже, г-н Архиканцлер. Радвам се да ви видя пак, Декане.
- Архиканцлер, - измърка бившият Декан - Чудя се колко ли ще издържите
срещу моя университет.
- Е, ние тук спретнахме доста яко отборче, - рече Ридкъли - и, независимо че
възнамеряваме първоначално да срещнем местен отбор, за мен ще е голямо
удоволствие да покажа на Бързнек туй онуй на игралното поле.
В този момент те бяха стигнали почти до средата на Голямата Зала и нищо
чудно, че присъствието им доведе до прекъсване на играта.
- Г-н Архиканцлер, наистина имам чувството, че не би било зле да... - намеси се
Пондър, но гласът му беше заглушен от възторжен рев, раздал се от всички краища на
Голямата Зала.
- А трофеят ще е? - усмихна се на множеството Хенри.
- Какво? - запръска слюнка от възмущение Архиканцлерът - Какъв трофей?
- Като луди-млади спечелихме по някоя друга купа по гребане, нали Муструм?
- Сигурен съм, че Патрицият има нещо предвид за лигата, да.
- Струва ми се, че съвсем скоро в Синята закусвалня ще бъдат сервирани
закуски, - намеси се с една такава отчаяна, задъхана бодрост Пондър - Разбира се, ще
има кекс, но, убеден съм, също така и интересен асортимент от банички с къри.
В повечето случаи това щеше да проработи, но сега двамата старши магьосници
бяха впили погледи един в друг без изобщо да примигват, и дори и парче Орачески пай
не можеше да ги изкуши.
131
- Ние обаче, мъжете от занаята, не се интересуваме от подобни нищожни
дрънкулки, нали? - подметна Хенри - За нас или най-големите, велики дрънкулки, или
нищо, нали така, Муструм?
- Шапката гониш, - рече с равен глас Ридкъли.
Въздухът помежду им забуча.
- Да, разбира се.
Последва злокобна тишина бележеща сблъсъка на две воли. Пондър Стибънс
обаче реши, че доколкото той, формално погледнато, заема дванадесет важни поста в
университета, той сам съставлява цяла комисия, поради което, де факто, толкова
прелива от квалифицираност, че би трябвало да се намеси.
- А вашият залог, Де... сър, ще е...?
Ридкъли се обърна наполовина към него и изръмжа:
- Той няма нужда от залог. Аз сам се набутах в това...
По-старшите магьосници се развълнуваха и Пондър дочу как някой прошепна:
“Креслото на мъртвеца?”
- Не, забранявам го! – надигна глас Пондър.
- Ти ли забраняваш? – нахвърли му се Хенри – Та ти си жалка хърба, млади ми
Стибънс.
- Сборът на гласовете на всички постове, заемани от мен в Съвета на
Университета практически означават, че аз контролирам Съвета, - заяви Пондър, мъчейки се да изпъчи кльощави гърди, които изобщо не са били създадени за
изпъчване, но все пак се надигаха обзети от праведен гняв, както и от известна доза
ужас от това, какво ще стане като му свърши напушването.
Съперниците малко се поосвестиха при вида на този стихиен бунт от
онеправданите маси.
- И никой ли не забеляза, как си натрупал цялата тази власт? – зачуди се
Ридкъли.
- Аз забелязах, сър. Само че аз си мислих, че това е отговорност и тежък труд.
Никой от вас не го е грижа, видите ли, за подробностите. Формално погледнато трябва
да се отчитам пред други хора, обаче обикновено тези други хора съм пак аз . Изобщо
си нямате на представа, сърове. Аз съм дори и камерленго42, което значи, че в случай, че вие, г-н Архиканцлер, изведнъж хвърлите топа по каквато и да е причина с
изключение на законното наследяване съгласно традицията на Креслото на мъртвеца, аз ще управлявам този университет до законното избиране на нов Архиканцлер, което, предвид природата на магьосническата общност, означава работа за цял живот, след
което Библиотекарят в качеството си на несъмнен и компетентен представител на
Читать дальше