Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

тези специално за мен и са много добри.

Ридкъли си взе една, защото колкото и да е високомерен един магьосник, ако не

приеме на аванта цигари или пиячка, значи е гушнал букета. Но той се постара да не

забелязва яркия надпис „Изборът на Архиканцлера” на кутията. Докато връщаше

кутията, нещо малко и шарено се изплъзна и падна на пода. Хенри, с пъргавина изобщо

не очаквана от магьосник толкова нагоре по главната последователност на диаграмата

129

на Кръцврънк-Съсел41, бързо посегна и го хвана, мърморейки си нещо в смисъл „да не

вземе да се изцапа”.

- От този под може и манджата си да ядеш, - отбеляза хладно Ридкъли.

И сигурно ще си я яде, добави наум той.

- Не друго, но колекционерите такава врява вдигат и за най-малкото петънце по

тях, а аз мойте ги давам на синчето на иконома, - подметна небрежно Хенри, обърна

картончето и се намръщи - „Бележити съвременни магьосници, № 9 (от 50): Д-р Сръчко

Хлебаров, BC (с отличие), Fdl, Kp, PdF (Ескрау), Директор на Изследванията на Блита, Бързнек. Това май вече го имам, - той го прибра в джоба на жилетката си - Нищо, пак

става за разменки.

Ридкъли можеше да преценява доста бързо, особено под парата на бурните

огньове на яростта.

- Значи така, Магборо, компания за тютюн, енфие и цигарена хартия, -

произнесе се той - със седалище Псевдополис. Кой от Н.У. е в колекцията?

- Ами, нали разбираш, Съветът и народът на Псевдополис имат доста...

патриотични възгледи...

- Според мен пък думата, която търсеше, беше „шовинистични”.

- Много рязка дума, като се има предвид, че в целия свят няма по-самодоволен и

високомерен град от Анкх-Морпорк.

Това беше толкова очевадна истина, че Ридкъли реши да се престори, че не я е

чул.

- И на една от тея картички си ти, а? - изръмжа той.

- Страхувам се, че те настояваха, - отвърна Хенри - Нали съм роден там, разбираш ли. Местно момче и така нататък.

- И нито един от Н.У., - промълви с равен глас Ридкъли.

- Технически погледнато не, но го има проф. Репосем в качеството му на

изобретател на Пекса, - докато Хенри казваше това, гузност и непокорство се бориха за

място в изречението.

- Пекс, а? - провлачи Ридкъли - Това нещо като Хекса ли е?

- О, не, нищо подобно. Изобщо не е като Хекса. На съвсем различен принцип е, -

Хенри прочисти гърлото си - Задвижва се от кокошки. Те задействат морфичния

резонатор, или както там му се викаше. Докато вашият Хекс, доколкото си спомням, използва мравки, които са значително по-малко ефективни.

- Как така?

- Изкарваме яйца за трапезата ни.

- Това, знаеш ли, не ми звучи като кой знае каква разлика.

- О, хайде сега. Та те са сто пъти по-големи! Освен това Пексът е в специално

построено за целта помещение, а не е разхвърлян както му дойде по цялата сграда.

Професор Репосем си знае работата, а и дори ти, Муструм, няма как да не признаеш, че

реката на прогреса се подхранва от хиляди източници!

- Повечето от които не извират от проклетия Бързнек! - избухна Ридкъли.

Те се измериха с погледи. Професор Репосем си подаде главата из-зад ъгъла и

много забързано пак се скри.

41 бел.авт.: Тази диаграма е разработена да проследява еволюцията на магьосниците, започващи като

млади и бледи, в течение на растежа си в академичната кариера ставащи все по-едри и червендалести, докато накрая не се се надуят и пръснат в облак от помпозност.

бел. прев.: В астрономията на кръглия свят има диаграма на Херцшпрунг-Ръсел за класификация на

звездите, като се започне от най-младите - бели и жълти джуджета, които по-късно се превръщат в

червени гиганти, които най-накрая се взривяват като свръхнови.

130

- Да бяхме мъже като бащите ни, досега вече щяхме да се замеряме с огнени

кълба, - рече Хенри.

- Прав си, - каза Ридкъли - Макар че, право да си кажем, бащите ни не бяха

магьосници.

- Е да, така си е, - призна бившият Декан - Баща ти, доколкото си спомням, беше

месар.

- Вярно. А твоят имаше купища зелеви насаждения, - отговори Ридкъли.

За миг настъпи тишина, след което бившият Декан подметна:

- Помниш ли като дойдохме двамата за пръв път в Н.У.?

- Помня, помня, като лъвове се борихме тогава, м-да.

- Добри времена бяха, като тръгне да си ги припомня човек, - отбеляза Деканът.

- Разбира се оттогава изтече много вода, - каза Ридкъли и след още една пауза

добави - Случайно да ти се е припило нещо?

- И да ми се е припило, не е случайно, - отвърна бившият Декан.

Малко по-късно, докато крачеха величествено накъм кабинета на Архиканцлера, Хенри подметна: