Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

война.

- О, надали ще се намерят много хора да се съгласят, че войната е нещо забавно,

- отбеляза Ридкъли.

- Красотата, както казват, е неутрална, сър. За разлика от благото и доброто.

- А на мен ми се струваше, че това важи за истината, - помъчи се да не изостава

Пондър.

- Която нерядко е ужасна, сър, обаче плонжът на Господин Библиотекаря беше

както прекрасен, сър, така и добър, сър, следователно по необходимост е самата истина, от което следва, че правилото възпрепятстващо такива спасявания не е нито прекрасно

нито истинно и, следователно, е погрешно.

- Тъй си е, шефе, - подкрепи го Трев - Народа доста ще се кефи на това.

- Искате да кажете, че ще приветстват невкаран гол? - учуди се Пондър.

- Разбира се! И ще стенат! Нали нещо се случва, - Ридкъли изсумтя - Нали

видяхте оняденшния мач! С много късмет може и да зърнеш за малко сурия възедри

тромави мъже в кютек заради някакъв си кютук. Хората искат да видят вкарани голове!

- И спасени голове, не забравяйте! - изтъкна Трев.

- Именно, млади момко, - съгласи се Ридкъли - Тази игра трябва да е на скорост.

Нали в крайна сметка сме в годината на Замисления Заек. Хората не търпят

размотаване. Нищо чудно, че постоянно има побоища. Необходим ни е, нали така, спорт, по-вълнуващ от млатенето на други хора по главата с тежко оръжие.

- Този последният винаги е бил много популярен, - изказа съмненията си

Пондър.

- Е, ние нали все пак сме магьосници. А сега трябва да ходя да приветствам

проклетия му така наречен Архиканцлер на Бързнекския така наречен колеж в

подобаващия скапан дух на братско доброжелателство!

- Така наречен, - измърмори Пондър, но не достатъчно тихо.

- Какво казваш? - изрева Архиканцлерът.

- Просто се чудих, какво ще искате да правя по-нататък, г-н Архиканцлер?

- Как какво? Карай ги да играят! Виж кой го бива в тая работа! Установи, кои ще

да са най-красивите правила, - викна през рамо Ридкъли изнасяйки се бързо от Залата.

- Как, сам ли? - ужаси се Пондър - Направо съм отрупан с работа!

- Делегирай отговорността!

- Но нали знаете, сър, че съм безнадежен в делегирането!

- Значи делегирай работата по делегирането на някой, който може! А аз трябва

да побързам, докато оня не е отмъкнал сребърните прибори!

Много рядко се случваше Гленда да вземе почивка. Да оглавяваш Нощната

Кухня беше състояние на ума, а не просто бачкане. В къщи тя се отбиваше понякога

само да закуси, и то винаги набързо. Сега обаче тя си открадна малко време да продава

мечти. Мей Хеджс наглеждаше кухнята, а тя беше стабилна и добре се разбираше с

всички, така че там нямаше грижи.

Слънцето изгря и ето че тя почука на задната врата на работилницата на г-н

Силен-в-ръката. Джуджето и отвори с пръсти целите омацани с руж.

- А, здравей, Гленда. Как е?

127

Тя гордо плясна на масата пачка заявки и отвори куфара. Който беше празен.

- И ще ми трябват още доста мостри, - заяви тя.

- О, ама това е чудесно, - възкликна джуджето - Кога успя?

- Тази сутрин.

Беше толкова лесно . Врата след врата се отваряха пред нея и всеки път едно

гласче в главата и се обаждаше: „Сигурна ли си, че това е редно?”, а друг, по-дълбок

глас, който някак много приличаше на този на Мадам Фашкие, възразяваше: „Той иска

да ги прави. Ти искаш да ги продаваш. Те искат да ги купуват. Мечтата се върти ли

върти, парите също”.

- Червилото тръгна много добре, - каза тя - Тея тролски момичета си го слагат с

мистрия, без майтап. Така че това, което ви трябва на вас, сър, е да им продавате

мистрии. Ама хубави, в лъскави шарени кутийки.

Той я изгледа възхитен:

- Все едно не си ти, Гленда.

- Не знам, може и да съм си аз, - Гленда заизсипва мостри в куфара си -

Хрумвало ли ви е да се заемете и с обувки?

- Мислиш ли, че ще си струва? Те обикновено ходят боси.

- Преди да дойдат тук, те и червило не си слагаха, - изтъкна Гленда - Може пък в

обувките да е бъдещето.

- Но краката им са като гранит. Не им трябват обувки.

- Да, но ще ги искат , - възрази Гленда - С тях ще стигнете до върха.

Силен-в-ръката я изгледа неразбиращо и Гленда си спомни, че дори и градските

джуджета бяха свикнали с родните си опаки изрази.

- О, извинявайте, исках да кажа до дъното, - поправи се тя и продължи - Освен

това за роклите. Гледах къде ли не, но никой не прави подходящи рокли за тролки. Има

само човешки рокли в огромен размер. А и ги кроят, така че тролката да изглежда по-