Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

плантация за кафе извън Клач, а, доколкото знам, баба му е собственичка на

Транспортна Компания Макарона.

- И за кой демон му е трябвало да идва тук?

- Иска да работи с най-добрите, сър, - отговори Пондър - Май сериозно си го

мисли.

- Наистина ли? Е, добре, значи май е свестен тип. Ами онова с развода?

- Не ми е известно много, но, доколкото знам, са го потулили.

- Разгневен съпруг?

- Разгневена съпруга, доколкото чух.

- Я, той женен ли бил?

- Не и доколкото ми е известно, г-н Архиканцлер.

- Нещо май не разбирам, - навъси се Ридкъли.

Пондър, който изобщо не беше в свои води в тази област, заобяснява много

бавно:

- Тя е била съпруга на друг мъж... доколкото, ъ, разбрах, сър.

- Но аз...

За облекчение на Пондър, на Ридкъли най-сетне му светна:

- А, имаш предвид, че е като професор Хейдън. Викахме му на него, как беше...

Пондър се напрегна.

- Фламингото. Луд беше по тях, нали разбираш. Заговореше ли за фламинго, спиране няма. Понякога за разнообразие споменаваше и ибиси. Много запален.

- Радвам се, че смятате така, г-н Архиканцлер, защото доколкото знам, някои от

студентите...

- А и старият Постул от гребния отбор. Две поредни отлични години ни беше

той отзад, на кърмата.

Изражението на Пондър при това не се промени, но лицето му за малко някак

порозовя и лъсна.

- Такива ми ти неща значи, - продължи Ридкъли - А хората като вземат да вдигат

една джабала. Както и да е, поне според мен този свят винаги се нуждае от повече

любов. Да не говорим, че ако не харесваш мъжка компания, изобщо няма какво да

търсиш тук. А така! Ей, браво на човека! - последното отрази факта, че докато

вниманието на Ридкъли беше отклонено, ритнитопковците бяха започнали да ритат и

тук-таме показваха много ловка работа с краката - Да, какво има?

До Ридкъли беше изникнал един блюстител.

- Един господин е дошъл да се види с Архиканцлера, сър. Магьосник, сър. Той, ъъъ, всъщност е Декана, така де, само дето той казва, че и той също бил Архиканцлер.

Ридкъли се поколеба, но само опитен изследовател на Ридкъли като Пондър би

могъл да забележи това. Когато Архиканцлерът заговори, думите му бяха спокойни и

внимателни, до една изковани на наковалнята на самоконтрола:

- Каква приятна изненада, г-н Нобс. Поканете Декана. О, и моля ви, не

поглеждайте към господин Стибънс за потвърждение, благодаря покорно. Аз все още

124

съм Архиканцлерът в близката околност. По-точно единственият такъв. Проблем ли

има, господин Стибънс?

- Ами, сър, тук мястото е малко, такова, публично, и...

Пондър се запъна, защото изведнъж осъзна, че никой не му обръща внимание.

Не беше видял, че топката се беше търкулнала към Блюстител Нобс (без роднинска

връзка). Нито зверския удар, нанесен й от него, все едно е трябвало да реагира на

нахално нашествие на консервената кутия на някое улично хлапе. Но видя топката

величествено издигаща се във въздуха накъм отсрещния край на Залата, където оттатък

органа сияеше витражът посветен на Архиканцлер Абасти и показващ всеки ден по

една от няколкото си хиляди сцени от мистично или духовно естество. Интуицията на

Пондър, която вече беше успешно изчислила траекторията и разстоянието, му съобщи, че настоящата многоцветна картина „Епископ Хорн39 осъзнаващ, че не е било разумно

да иска пай с алигатор” се бе появила тъкмо навреме да я сполети извънредно

нещастие.

И тогава, като някаква нова планета, изникнала в полезрението на изследователя

на небесата (нещо, към което новите планети имат склонност) се издигна ръждиво-

червена фигура, разгъна се в полет, улови топката и се приземи на клавиатурата на

органа с „пльонг!” в си минор.

- Браво бе, човекоподобно! - провикна се Архиканцлерът - Прекрасно спасяване, но, за съжаление, е против правилата!

За изненада на Пондър, това беше посрещнато с ропот на недоволство от всички

играчи.

- Уверен съм, че това решение само би спечелило от известно обмисляне, -

обади се из-зад тях едно тихо гласче.

- Кой се обади? - Ридкъли рязко се обърна и се взря във внезапно изпълнилите се

с ужас очички на Лут.

- Лут, сър. Оклепвачът на свещи. Срещнахме се вчера. Помогнах с вашата

топка...?

- И ми казваш, че не съм прав. Така ли?

- По-скоро бих се изразил, че предлагам начин, да сте още по-прав.

Ридкъли отвори уста и пак я затвори. Аз знам, какво е той. А той знае ли? Или са

му спестили това?

- Отлично, господин Лут. Имате ли нещо конкретно предвид?