Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Моля за разрешение да ходя да донеса бележка от майка ми, сър.

Ридкъли въздъхна:

- Ринсуинд, веднъж вие, за мое непресекващо изумление, ме информирахте, че

изобщо не сте познавали майка си, защото тя избягала още преди да ви роди. Ясно си

спомням, как си го записах в дневника. Нещо друго да опитате?

- Разрешение да ходя да потърся майка си?

Ридкъли се поколеба. Професорът по Жестока и необичайна география нямаше

студенти, нито каквито и да е задължения, освен да гледа да не си търси белята.

Въпреки че Ридкъли никога нямаше да признае това, това беше въпреки всякакъв

122

разум, една почетна титла. Ринсуинд беше страхливец и неволен смешник, но няколко

пъти вече беше спасявал света при не особено ясни обстоятелства. Той беше бушонът

за късмет, реши накрая Ридкъли, осъден да бъде гръмоотвод за съдбините, така че на

другите да не им се налага да служат за същото. Такъв човек си заслужаваше манджите, прането (включително и надхвърлящото средното равнище количество зацапани гащи) и кофа въглища всеки ден, нищо че, ако питаха Ридкъли, си падаше малко циврило.

Обаче той беше бърз и, следователно, полезен.

- Вижте, - оплакваше се Ринсуинд - тайнствена амфора се появява и, хоп, всички

полудяват по ритнитопката. Много кобно. Това значи, че ни чака нещо лошо.

- Хайде сега, би могло и да е нещо прекрасно, - възрази Ридкъли.

Ринсуинд като че ли обмисли това и заключи:

- Би могло и прекрасно да е, но ще бъде ужасно. Съжалявам, но всеки път е така.

- Това е Невижданият университет, бре Ринсуинд. Какво страшно може да има

тук? - зауспокоява го Ридкъли - Освен мен, разбира се. Небеса, та това е спорт, - той

повиши глас - Разделете се на два отбора и играйте ритнитопка!

Той отстъпи и се присъедини към Пондър. Мобилизираните ритнитопковци, веднъж получили ясни указания дадени с ясен силен глас, се скупчиха да установят

чрез пререкания, какво всъщност да направят вместо това.

- Не е за вярване, - надвика ги Ридкъли - Всяко хлапе знае, как се прави това, само да намери нещо за подритване, нали? - той събра ръце на рупор - Хайде, двама

капитани две крачки напред. Не ми пука, кои ще са.

Това отне повече време, отколкото би могло да се очаква, защото тези, които не

се бяха измъкнали по терлици от Залата, осъзнаваха, че постът на капитан на отбор

предлага забележителния шанс да се окажеш на прицела на язвителния гняв на

Архиканцлера. Накрая две жертви бяха изблъскани отпред и не съумяха да си пробият

път обратно в редиците на колегите си.

- А сега, пак повтарям, избирайте поред играчи за отборите си, - той си свали

шапката и я метна на земята - Хайде де, това всички поначало си го разбираме! То си е

момчешко нещо! Като с момиченцата и розовото е! Знаете как е! Всеки избира по един

играч, така че накрая на единия се пада хърбата, а на другия дебелака. Някои от най-

скоростните математически изчисления на всички времена са били постигани от

капитани на отбори, мъчещи се да не им се падне хърбата... Стой си на мястото, Ринсуинд!

Пондър неволно потръпна, когато училищните му дни нахлуха глумливо в

спомените му. Дебелото момче от класа със злощастното име „Свинчо” Любовчийски

имаше баща собственик на сладкарница, което даваше на сина му известна тежест в

училище, да не говорим за влияние. Така че само хърбата оставаше да служи за

естествена мишена на другите момчета, което значеше хроничен ад за Пондър чак до

чудния ден, когато от пръстите на Пондър изхвърчаха искри и гащите на Мартин Согър

се запалиха. И сега можеше да ги помирише. Най-добрите години от живота - друг път.

Архиканцлерът може понякога и да беше малко грубичък и невъздържан, но поне

нямаше правото да ти прави мамби...

- Слушате ли ме, Стибънс?

Пондър премигна:

- Ъ, извинявайте, сър, аз... пресмятах нещо.

- Попитах, кой е оня висок тип със загара и тънката брада?

- А, това е професор Бенго Макарона, г-н Архиканцлер. От Генуа, нали се

сещате? За една година на разменни начала с проф. Заднопрашков.

123

- Да бе. Горкият Заднопрашков. Може пък на чужд език да не му е толкова

смешно името. А господин Макарона е тук за да се усъвършенства, нали? Да даде

малко блясък на кариерата си, а?

- Едва ли, сър. Има докторати от Унки, QIS и Чеп, общо тринадесет на брой, освен това е гост професор в Датиго, цитиран е в двеста тридесет и шест съчинения и, ами, в един иск за развод.

- Какво?

- Там не държат чак толкова на обета за безбрачие, сър. Много гореща кръв, доколкото разбирам. Семейството му притежава огромно ранчо и най-голямата