Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

млада дама ни сочи едно по-добро бъдеще, а сега, ако не напуснете кабинета ми до

десет секунди, ще ви поискам наем.

- Ще има неприятности.

- Господа, винаги има неприятности. Този път, обаче, аз ще ви ги причиня на

вас.

Когато вратата се затръшна зад тях, кралят се отпусна на стола си.

- Добра работа, сър, - каза секретарят му.

- Няма да престанат. Не мога да си представя, какво ли ще е то, да си джудже и

поне за малко да не се дърлиш, - той се понамести в стола си - Знаете ли, прави са да

казват, че не жули, а и не е толкова студено, колкото би си помислило джудже.

Поръчайте на агентите ни да изразят благодарността ми на Мадам Фашкие за щедрия й

дар, моля.

Голямата зала на Университета кипеше от живот, нищо че беше съвсем ранна

сутрин. Повечето от масите бяха отместени към стените или, когато на някой му се

случеше да е в настроение за фукня, бяха излевитирани накъм тавана. Големите черно-

бели плочи на пода, излъскани до блясък от хилядолетно търкане от подметки, сега

бяха допълнително лъскани от преподаватели и студенти, минаващи днес напряко за

най-разнообразни занятия и местонаправления, а, много рядко, когато не се намереше

по-достойно оправдание, на път за лекции. Голямата Люстра беше смъкната в единия

ъгъл на пода за ежедневното подновяване на свещите й, но за късмет, за целите на

Муструм Ридкъли, имаше и обширно пространство свободен под.

Той зърна очакваната от него фигура забързана към него:

- Как мина, Господин Стибънс?

- Трябва да призная, че изключително добре, сър, - отговори Пондър и отвори

торбата, която носеше - Една от топките е оригиналната, а другата е направената от Лут

и Тревор Младонадеждов снощи.

- А, игра на открий разликите, - възкликна Ридкъли, хвана и двете в грамадните

си ръчища и ги пусна на пода.

Пльонг! Пльонг!

- Съвършено идентични са, - отсъди той.

- Тревор Младонадеждов спомена, че едно джудже им ги направило за двадесет

долара, - спомена Пондър.

- Нима?

121

- Да, сър, и той ми върна рестото и разписка.

- Изглежда това ви изненадва, господин Стибънс?

- Ами да, сър. Имам чувството, че не съм го преценил правилно.

- Не е изключено и много малки вълчета да си менят нрава, - Ридкъли го фрасна

жизнерадостно по гърба - Едно на нула за човешката природа. А сега, коя от топките се

връща в Бюрото?

- Не е за вярване, сър, те са се сетили да бележат новата топка, а на тази топка

тук има мъничка бяла точка... тоест на тази... тук беше май-че... А! Ето я. Тази е

нашата. След малко ще пратя един от студентите да отнесе другата. Още имаме към час

и половина.

- Не, предпочитам вие да го сторите собственоръчно, господин Стибънс. Няма

да ви трябват повече от една-две минутки, сигурен съм. Бързо се връщайте, че съм

замислил едно експериментче.

Когато Пондър се върна, завари Ридкъли да се омотава ненатрапчиво край една

от големите врати.

- Готов ли ви е бележникът, господин Стибънс? - попита той тихичко.

- И моливът ми е подострен, г-н Архиканцлер.

- Добре тогава. Давам начало на експеримента.

Ридкъли търкулна лекичко топката по пода, изправи се и се загледа в

хронометъра си.

- Така, топката е отбита от Професора по Нелиберални изследвания, най-

вероятно по случайност... А ето, един от блюстителите, май се казваше г-н Хипни, я

рита малко неуверено. Един от студентите, Посредгьолски беше, струва ми се, връща

паса... Отбелязва се движение, господин Стибънс. Вярно, нецеленасочено, но пък

обещаващо. Е, не, без такива...

- Топката да не се пипа с ръце, господа! - изкрещя Архиканцлерът и ловко

настъпи търкалящата се напосоки топка с ботуша си - Това са правилата! Като гледам, онази свирка ще ни свърши работа, Стибънс.

Той тупна топката в каменния под.

Пльонг!

- Не си играйте като хлапета с консервени кутийки! Играйте ритнитопка! Аз съм

Архиканцлерът на този университет, в името на Йо могъщи, и ще пратя на гъза на

космографията или по друг начин ще репресирам всеки, който се чупи без извинителна

бележка от майка си, тъй де!

Пльонг!

- Ще се разделите на два отбора, ще изберете цели и ще играете за победа!

Никой да не напуска игралното поле, освен ако не е контузен! И не се използват ръце, ясен ли съм? Въпроси?

Една ръка се вдигна. Ридкъли потърси съответното лице.

- Да, Ринсуинд? - каза той и, понеже не беше заклет гадняр, се поправи - Тоест, професор Ринсуинд, разбира се.