Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

какво ви говоря.

119

- Добре, ама аз идвам да направя голяма поръчка, - обади се още един глас, чийто собственик бе успял да се доблъска до удобна позиция.

- О, добре, няма защо да я събуждаме за това. Само един момент и ще ви

посрещна, - той гаврътна още от портото.

Като се обърна, Мадам, в нощница която можеше да побере цял взвод, е, поне

ако имат много тесни приятелски връзки, се носеше към него с чаша в едната ръка и

бутилка от шампанско в другата.

- Тая гадост съвсем е изветряла, - оплака се тя.

- Ей сега ще отърча за нещо по-прясно, - реагира той, измъквайки и бутилката от

ръцете - Тук са ни обсадили вестникари и клиенти и всичките искат Жу. Да си спомняш

къде живееше тя?

- Сигурна съм, че ми беше казала, - замисли се Мадам - Но сега всичко изглежда

като че е било толкова отдавна. Онази другата, Гленда ли беше, тя беше готвачка на

някакво важно място в града. Между другото, защо им е да я виждат?

- Във „Вестника” има невероятна снимка, - отговори Пепе - Спомняш ли си като

казваше, че сме щели да забогатеем? Е, излиза че не си мислила достатъчно мащабно.

- Какво предлагаш, мило?

- Аз ли? - каза Пепе - Приеми поръчката, защото си е добър бизнес, и кажи на

останалите, че Жу ще се срещне с тях по-късно.

- Мислиш ли, че ще се вържат?

- Ще им се наложи, защото не знаем, къде, по всички демони, се е дянала тя.

Някъде из този град един милион долара се разхождат на два крака.

Рис, нисшият крал на джуджетата обърна особено внимание на изображението

на чудното момиче. Разделителната способност хич не беше лоша. Техниката за

преобразуване на черно-бяла картина в щракографски семафорен сигнал беше много

напреднала в последно време. И все пак нужният обем трафик си оставаше внушителен, така че хората му в Анкх-Морпорк явно бяха преценили, че това заслужава особено

внимание, за да оправдае високата цена. Явно тя беше възмутила множество други

джуджета, но, съгласно опита на Нисшия крал, каквото и да вземеш, то винаги все

някого ще възмути. Той изгледа седналите пред него грегове38. Лесно им е на хора като

Ветинари, помисли си той. Имат да се оправят само с разни религии. Ние пък си

нямаме религии. Да си джудже си е само по себе си религия, при това такава, че няма и

двама жреци, които да са съгласни поне за нещо, а понякога изглеждаше сякаш всяко

джудже е жрец.

- Не виждам нищо смущаващо, - изрече той.

- Тази брада несъмнено е фалшива, - изказа се един от греговете.

- Това е напълно приемливо, - възрази кралят - Няма нито един прецедент на

забрана на фалшиви бради. Те са истинско избавление за изпитващите трудности да си

пуснат такива.

- Но тя изглежда, ами, съблазнително, - посочи друг от греговете.

Не можеше да ги различиш под високите им многопластови кожени качулки.

- Определено е привлекателна, - каза кралят - Докога ще ме бавите, господа?

- Това трябва да бъде прекратено. Не е по джуджешки.

- О, не е ли даже подчертано по джуджешки? - отвърна кралят - Микроризницата

е сто-процентова ризница, а какво по-джуджешко от това. Тя се усмихва и, макар че

38 бел.прев.: Би могло да се преведе и като скалт , в оригинала „grag”, което прилича на „сrag” - урва: това

са авторитетите по джуджешкия закон, за пръв път играещи роля в „Петия слон”, но най-вече участващи

в „Туп!”, където са наречени точно с това име.

120

бих се съгласил, че изглежда джуджетата не го правят често, най-вече не и когато идват

при мен, смятам, че бихме могли само да спечелим от примера й.

- Това е въпиющо оскърбление срещу нравствеността.

- Как? Къде? Само в главите ви, струва ми се.

- Значи възнамерявате да бездействате? - заяде се най-високият скалт.

Кралят помълча за кратко загледан в тавана, след което заяви:

- Не, възнамерявам да действам. Първо, ще поръчам на екипа си да установи, колко точно поръчки за микроризница са направени днес в Шибън. Не се съмнявам, че

от Гофна няма да възразят да бъдат публикувани постиженията им, особено след като

възнамерявам да съобщя на Мадам Фашкие, че може да се върне и да открие свое

представителство тук.

- Ще посмеете да сторите това? - шокира се един грег.

- Да, разбира се. Почти сме готови със сключването на Съглашението от

Кумската Долина, мир с троловете, за който никой не предполагаше, че изобщо е

възможен. И, господа, дойде ми до гуша от вашето мрънкане, хленчене и безкрайни

напъни наново да преигравате отдавна загубени от вас битки. Ако питате мен, тази