Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

слаба, а по-добре щеше да е тя да изглежда по-едра. Повече като тролка, а не като някоя

дебела жена. Нали разбирате, трябват ни дрехи, които да крещят: „Вижте ме каква съм

страхотна грамаданска тролка”.

- Да не са те ударили с нещо по главата? - възкликна Силен-в-ръката - Защото

ако е така, и аз искам.

- Е, ние мечти ли разпространяваме или какво? - рече Гленда, подреждайки

грижливо мострите в куфара - А това е доста по-важно, отколкото си мислех.

Мечтите стигнаха до още четиринадесет клиентки, преди Гленда да реши, че за

днес стига, пусна заявките в пощенската кутия на Силен-в-ръката и се върна на работа с

лек куфар и необичайно леко сърце.

Ридкъли зави по коридора и ето го точно пред него... Умът му трескаво

затършува за най-подходящото обръщение: за „Архиканцлере” изобщо не можеше да

става дума, „Декане” беше твърде очевидно оскърбление, „ей, тоя с двата стола” също, че и отгоре, а пък „ах ти, неблагодарно, предателско, мазно копеле” беше твърде дълго

за произнасяне. Как, да му се не види, му беше името на тоя скапаняк? Проклятие, нали

бяха приятели още от първия им ден в Н.У...

- Хенри! - възкликна той - Каква приятна изненада. Какво те води насам в

нашето жалко и, уви, закостеняло университетче?

- Хайде сега, Муструм. Като напусках, момчетата нали разширяваха границите

на познанието. Оттогава нещата, както разбирам, са позатихнали. Между другото, това

е професор Репосем.

Иззад самозвания Архиканцлер на Бързнек като малка луна изгряваща от

сянката на газов гигант, изникна смутен младеж, поне според Ридкъли поразително

128

приличащ на Пондър Стибънс, въпреки че, да го убият, не би могъл да каже точно

защо. Сигурно защото изглеждаше сякаш непрекъснато смята наум, и то не нормални

сметки, а от онези заврънкулестите, гъчканите с букви.

- Е, нали знаеш, как е то с границите, - измърмори Ридкъли - Видиш какво има

от другата страна, и разбираш, защо изобщо са я сложили границата. Добър ден, Репосем. Лицето ви ми е познато.

- Някога работих тук, сър, - отвърна притеснено Репосем.

- А, да, сещам се. В Крилото по Високоенергийна магия, нали?

- Бива си го нашия Ейдриън, бива си го, - вметна собственически бившият Декан

- И ние, знаеш ли, си имаме наше Крило по Високоенергийна магия. Казваме му Крило

по Още-по-високоенергийна магия, но, подчертавам, това е само за избягване на

объркване. Не е от никакво желание да обидим добрия стар Н.У. Възприемай, прилагай, усъвършенствай, това е то, моето мото.

Е, щом си го приложил, то сега ще е кради, плагиатствай и се дръж като ни лук

ял ни лук мирисал, помисли си Ридкъли, но без да губи самообладание. Старшите

магьосници никога не се карат публично. Иначе щетите може да са неимоверни. Не, всичко си беше крайно учтиво, да, но с остър край.

- Съмнявам се, че е възможно объркване, Хенри. В крайна сметка нали ние сме

старшият университет. И, разбира се, аз съм единственият Архиканцлер в тази

околност.

- По силата на обичая, Муструм, но времената се изменят.

- Или, най-малкото, някой изменя. Да, но аз съм носителят на Шапката на

Архиканцлера, Хенри, също както моите предшественици векове и векове наред. Това е

Шапката на върховния авторитет в делата на Мъдрите, Хитроумните и Лукавите.

Шапката, Хенри, която понастоящем е на главата ми.

- Не е така, да знаеш, - възрази весело Хенри - Носиш всекидневната си шапка, която сам си си направил.

- Но щеше да е на главата ми, ако бях поискал!

В усмивката на Хенри нямаше никаква радост:

- Разбира се, Муструм, но авторитетът на Шапката често е бил оспорван.

- За малко да си прав, стари мой приятелю. Фактически, владеенето на шапката, в отминалите дни, неведнъж е било въпрос на разноглания, но самата Шапка - никога.

И виждам, че самият ти носиш изключително натруфена шапка, чието великолепие

надминава всички крайности, но тя е просто една шапка, момчето ми, просто една

шапка. Не искам да обиждам никого, и съм сигурен, че след още някое хилядолетие, и

тя също ще натежи от мъдрост и достойнство. Виждам, че в тази насока си оставил

много място за развитие.

Репосем избра този момент да потърси спасение в клозета и с приглушено

извинение се промъкна покрай Ридкъли и изфиряса.

Колкото и да е странно, липсата на публика не повиши напрежението, а го

понижи. Хенри извади от джоба си малка хартиена кутия.

- Цигара? Знам че предпочиташ сам да си свиваш, но Вердант и Скаур правят