Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

старшия преподавателски състав ще се опита да изпълни дълга си, а в случай че той не

успее, официалната процедура е, магьосниците по цял свят да се бият помежду си за

Шапката, причинявайки пожари, разрушения, гълъби, зайци и билярдни топки

изхвърчащи от всички телесни отвърстия и висока смъртност, - след кратка пауза той

добави – За пореден път. Поради което някои от нас са малко обезпокоени, ако им се

случи да видят могъщи магьосници репчещи се така. В заключение, господа, позволих

си да говоря толкова обстойно с цел да ви дам време да обмислите намеренията си. Все

някой трябваше да го стори.

Ридкъли си прочисти гърлото:

- Благодаря за ценния принос, Стибънс. Ще трябва да продължим тази дискусия

по-късно. Това нещо определено трябваше да бъде казано. Сега, в крайна сметка не е

като някога.

42 бел.прев.: Камерленго - във Ватикана това е постът на кардинала, оглавяващ папския престол от

смъртта на един папа до избирането на следващия.

132

- Приемам забележката, - поде Хенри – но с уточнението, че по-точно това ще е

“някога” за някой друг.

Пондър още дишаше тежко.

- Много уместна забележка, - заключи тежко Ридкъли.

- Сигурен съм, че дочух някой да споменава банички с къри? – продължи не по-

малко предпазливо Хенри.

Все едно гледаш два прадревни дракона да общуват посредсвом книга по етикет

по-стара дори и от тях, и то писана от монахини.

- До обяд остава още доста време.43 Чуй сега, какво ще ти кажа, защо не вземеш

да приемеш гостоприемството на моя университет? Сигурен съм, че сме оставили

стаята ти точно както си беше, макар че, както подразбрах, някои доста необичайни

неща са изпълзели из-под вратата. А може би ще предпочетеш да останеш и за

утрешния банкет?

- О? Ще си имате банкет? – оживи се Хенри.

- Точно така, и за мен ще е удоволствие да се присъединиш към нас, стари мой

приятелю. Даваме го в чест на част от гражданското общество. Все солта на земята са

тези хора, ако ме разбираш. Прекрасни момчета, стига да не ги гледаш как се хранят, но

могат да са отлични събеседници, дадеш ли им достатъчно бира.

- Чудна работа, като гледам това важи и за магьосниците. Е, значи ще се наложи

да приема. От хилядолетия не съм бил на банкет.

- Наистина ли? – изненада се Ридкъли – А аз мислех, че точно ти ще си на

банкет всяка нощ.

- На ограничен бюджет сме, - обясни Архиканцлерът на Бързнек – Нали

разбираш, държавно финансиране.

Магьосниците се смълчаха. Беше все едно някой току що да ти е казал, че майка

му е починала. Ридкъли го потупа по ръката:

- О, моите съболезнования, - той се спря на вратата към Залата и пак се обърна

към Пондър – Ние ще продължим дискусията на по-високо ниво, Стибънс. Гледай да не

се разпускат! Момчетата ще помогнат! Виж там, какво й се иска да бъде на

ритнитопката!

Когато двамата началници си тръгнаха, по-старшите преподаватели си

отдъхнаха. Повечето бяха достатъчно възрастни за да си спомнят последните две

ожесточени битки между магьоснически групировки, най-страшната от които беше

едва-едва доведена до край от Ринсуинд размахващ половин тухла в чорап...

Пондър хвърли един поглед към Ринсуинд, който подскачаше неловко на един

крак мъчейки се пак да си обуе чорапа. Пондър реши да се въздържи от коментар. То

вероятно беше същият онзи чорап.

Завеждащият катедра Неопределени изследвания потупа Пондър по гърба:

- Браво бе, млади момко. За малко да стане противен инцидент.

- Благодаря, сър.

- Извинявай ако сме те понатоварили малко. Сигурен съм, че не е било

преднамерено.

- И аз съм сигурен, че не е било, сър. Тук рядко нещо е преднамерено, - въздъхна

Пондър – Опасявам се, че необмисленото прехвърляне на отговорности, уклончивостта

и скатаването са типична практика тук.

Той погледна с надежда останалите членове на Съвета. Искаше му се да го

разочароват, но знаеше, че няма.

43 бел.авт.: Което може да значи какво ли не. Магьосниците имат склонността да мислят, че има още

много време до следващото ядене чак до момента, в който започнат да го консумират.

133

- Много неприятно състояние на нещата, ммм-да, - изказа се Лекторът по

Сървеменни руни.

Лицето на Завеждащия катедра помръкна:

- Хъм...

Давай де, давай, кажи го, мислеше си Пондър. Знам си, че ще го кажеш, просто

не можеш да се стърпиш, просто не можеш...

- Мисля си, Стибънс, защо не вземеш да я оправиш тази работа, като ти се