Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

ги харча. Искам само Господин Трев в отбора. Той е изключително скромен, но е

необходимо да знаете, че в работата с краката е гений. С него в отбора не виждам как

бихте могли да загубите.

- А, не, - заотстъпва Трев размахвайки ръце – Не! Без мене! Аз не съм ви

ритнитопковец! Аз само си подритвам тенекийки!

- Нали точно от това, както съм чувал, се е била зародила ритни-топката? –

изтъкна Пондър, на когото никой не му беше давал да играе на улицата.

- Аз пък съм чувал, че това било като рекли някогашните пичове да подритват

отсечената глава на някакъв неприятел,44 - даде приноса си блюстител Нобс (без

роднинска връзка).

Чу се прочистване на гърло.

- Едва ли, ако питате за моето мнение, - заобяснява Хикс – Освен ако не са я

вързали в торба или не са я хванали в някаква метална скоба, в който случай пък ще

имате проблеми с тежестта, защото човешките глави изкарват по около десет фунта

парчето, което си е жива беля за ритане, струва ми се. Струговането й може и да

пооправи малко нещата, стига да не забрави човек да върже с тел челюстта, защото хич

не е работа топката да ви ухапе крака. Имам няколко глави в ледницата, ако някой

желае да поекспериментира. Изумително е, че все пак се намират хора, които си

завещават телата в полза на некромантията. Какви ли хора не се срещат само.

В този момент Завеждащият катедра Посмъртни комуникации забеляза, че е

загубил аудиторията си.

- Няма защо да ме гледате така? – озъби се той – Пръстенът с черепа, нали се

сещате? Налага ми се да разбирам от тези неприятни неща.

Пондър се прокашля учтиво:

- Господин Младонадеждов, нали така беше? Вашият колега има много високо

мнение за вас. Не бихте ли се присъединили към нас?

- Сори, шефе, ама обещах аз на старото ми мамче, че хич нема да я играя

ритнитопката. Щото с нея само стой ти гледай как шъ ти пръснат тиквата!

- Трев Младонадеждов? – изрева блюстител Нобс (без роднинска връзка) – Ама

ти да не си на Дейв Младонадеждов момчето? Той...

- Да бе, да, вкарал четири гола, - размрънка се Трев – А после ей така си пукна

на улицата и дъждът отмиваше кръвта му в канала, а някой го беше покрил с миризливо

сетре. Царят на Ритнитопката, моля ви се!

- Имате ли нужда да поговорим малко, Господин Трев? - попита го настоятелно

Лут.

- А, не. Без такива. Наред съм си. Ясно?

- Това тук не е онзи вид ритнитопка, Трев, - зауспокоява го Лут.

- Ъхъ, зная. Да ама обещах на старото ми мамче.

- Тогава поне им покажете техниката си, Господин Трев, - примоли се Лут и

добави към играчите - Трябва да го видите това!

Трев въздъхна, но Лут си беше майстор в кандардисването.

- Добре де, стига да млъкнеш, - склони той и за всеобщ смях извади от джоба си

консервена кутия.

- Ето, виждаш ли? - оплака се той на Лут - Те го вземат за бъзик.

Лут скръсти ръце:

- Покажете им.

44 бел.прев.: Действително има такива легенди за началото на футбола.

137

Трев пусна тенекийката върху крака си и без никакво видимо усилие я метна на

рамото си, където тя се изтъркули около врата му до другото рамо и, след кратка пауза, взе че се изправи. С леко присвиване на рамо той я хвърли на другия си крак, завъртя я

с върховете на пръстите си, където тя си остана леко подрънквайки. После той намигна

на Пондър:

- Не мърдай, шефе.

Тенекийката излетя от крака му, после, като тръгна да пада, той и тегли един

шут право към Пондър. Хората зад Пондър се присвиха да не ги удари, а тя профуча

покрай лицето му и се завъртя в орбита, така че за момент изглеждаше сякаш той има

сребърна огърлица, но не след дълго тя се върна право в ръката на Трев като изскочила

на брега сьомга.

В настъпилата тишина Пондър извади от джоба си тавмометър и го погледна.

- Естествено фоново равнище, - обяви с равен глас той - Нямало е магия. Как

постигнахте това, господин Младонадеждов?

- То просто си има чалъм, шефе. Фалцовете са му майката, да ама тръгна ли да

му мисля много, работата се прецаква.

- А с топка можете ли да го постигнете?

- Дедъзнам, не съм пробвал. Ама майче не. Щото нема как, сфащаш ли, да

изкараш и надлъжния и напречния фалц. Ама и с топката туй онуй все ще стане.

- Да, но как ще ни помогне това на нас? - попита Хикс.

- Владеенето на топката е всичко, - каза Лут - Заплануваните правила, струва ми

се, ще позволяват само на вратаря да докосва топката с ръце. Това е от жизненоважно

значение. Обаче няма никаква изрична забрана да се удря топката с глава, коляно или