Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

да се спре с гърди, така че да падне при краката. Не забравяйте, господа, топката лети.

Доста време тя ще прекарва във въздуха. Така че ще трябва да се научите да не мислите

само повърхностно.

- Сигурен съм, че използването на главата ще бъде считано за непозволено, -

обади се Пондър.

- Сър, вие предполагате наличието на правило, където такова няма. Спомнете си, какво ви казах за същината на играта.

Пондър видя как Лут се подсмихва и се предаде:

- Господин Лут, делегирам ви задачата по селекцията и тренирането на нашия

ритнитопковски отбор. Ще се отчитате пред мен, естествено.

- Да, сър. Благодаря ви, сър. Ще имам нуждата да секвестирам играчите от

обичайните им задължения, когато услугите им са необходими.

- Е добре, като гледам, май ще трябва да се съглася с това. Отлично, оставям

отбора във ваши ръце, - заключи Пондър и се замисли: колко ли често някой вързоп

стари дрипи използва думата „секвестирам” все едно я употребява постоянно? И все

пак Ридкъли изглежда харесва това гоблинче, ако то е такова, а пък аз никога не съм

схващал отборните игри.

- Ще ми бъде ли позволено също така, сър, да помоля за отпускането на съвсем

малък бюджет?

- За какво?

- При цялото ми уважение към ограничеността на университетските финанси, -

зарпледира Лут - съм уверен, че е наложително.

- За какво?

- Бих искал да заведа отбора на балет.

- Това е смехотворно! - възмути се Пондър.

- Не, сър, жизненоважно е.

138

На следващия ден във „Вестника” имаше статия за загадъчното изчезване на

баснословната „Бижу”, от което Гленда я напуши смях. Хората просто не си четат

детските приказки, мислеше си тя на излизане от вкъщи. Трябва ли ти красавицата, търси я в пепелта. Но понеже Гленда си беше Гленда и беше обречена да си остане в

сърцето си Гленда, тя добави: макар че пещите на Нощната Кухня се поддържат

денонощно чисти и всякаква пепел незабавно се изчиства и изхвърля.

За нейна изненада Жулиета излезе от къщи почти в същия момент и на вид беше

почти будна.

- Как мислиш, шъ ме пуснат ли на банкета? - попита тя, докато си чакаха

омнибуса.

Теоретично да, помисли си Гленда, но най-вероятно не, защото тя беше момиче

от Нощната кухня. Нищо че беше Жулиета, г-жа Уитлоу все пак щеше да я спре, защото е от Нощната кухня.

- Жулиета, ти ще идеш на банкета, - каза тя на глас - И аз също.

- Да, ама на г-жа Уитлоу туй няма да и хареса, - отбеляза Жулиета.

Нещо все още вреше в Гленда. Беше започнало в Гофна, не секна целия

вчерашен ден, а и за днес беше останало.

- Не ми пука, - заяви тя.

Жулиета се изкиска и се огледа да не би г-жа Уитлоу случайно да дебне до

спирката.

И наистина не ми пука, помисли си Гленда. Не ми пука. Беше като да оголи меч.

Кабинетът на Пондър винаги озадачаваше Муструм Ридкъли. Та този човек, в

името на всички богове, използваше картотека. Ридкъли действаше на принципа, че

всичко което не можеш да си спомниш, и без това не е важно, освен това беше довел

купчинно-подовия метод на завеждане на документация до равнището на изкуство.

Пондър вдигна поглед:

- А, добро утро, г-н Архиканцлер.

- Я иди виж Залата, - изстреля Ридкъли.

- Да, господин Архиканцлер?

- Нашите момчета играят балет.

- Да, господин Архиканцлер.

- И има някакви момичета от Операта с тея техните късите полички.

- Да, господин Архиканцлер. Те помагат на отбора.

Ридкъли се наведе над масата и трупна по едно от грамадните си кокалчета от

двета страна на хартията, над която работеше в момента Пондър.

- Защо?

- Идеята е на господин Лут, г-н Архиканцлер. Очевидно те трябва да се научат

на баланс, контрол върху телесните движения и елегантност.

- Случвало ли ти се е някога да видиш как блюстител Нобс се мъчи да стои на

един крак? Да ти кажа, това е бързодействащ лек срещу всякаква меланхолия.

- Не е трудно да си го представя, - Пондър изобщо не вдигна поглед.

- А аз си мислих, че идеята е, да се научат как да натирят с ритници топката във

вратата.

- Е, да, но господин Лут има концепция.

- Нима?

- Да, сър.

- Разтърчали са се по цялата сграда, моля ви се, - продължаваеш да мърмори

Ридкъли.

139

- Да, господин Лут и господин Младонадеждов подготвят нещо специално за

банкета, - обясни Пондър, стана и отвори горното чекмедже на картотеката.

Това действие бе предназначено да напомни на Ридкъли, че си има работа

някъде другаде, но този път номерът не мина.