Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- О, и както разбирам сме се сдобили с нови топки.

- Г-н Снорисон умее да разпознава благоприятните възможности.

- Значи всичко е наред, така ли? - гласът на Ридкъли прозвуча някак си

озадачено.

- Изглежда да, сър.

- Е, в такъв случай най-добре да ги оставим да си карат както знаят, - заключи

Ридкъли, позамисли се, чувствайки че все ще да е останало нещо за доразчепкване и

продължи да разчепква - А как върви с онези правила, господин Стибънс?

- О, доста добре, благодаря ви г-н Архиканцлер. Запазих някои от уличната игра, разбира се, та всички да са доволни. Някои от тях са доста чудати.

- Господин Лут е доста свястно момче, както изглежда.

- О да, г-н Архиканцлер.

- Много добре му хрумна за тази врата с мрежата вместо кола, ако питат мен.

Така ще е по-забавно.

- Ще идете ли да тренирате, сър? - попита Пондър придърпвайки си поредния

документ.

- Че аз съм капитанът! Нямам нужда от тренировки, - Ридкъли тръгна да излиза, но спря с ръка на дръжката на вратата - Снощи си поговорихме надълго и нашироко с

бившия Декан. По душа той, разбира се, е свястно момче.

- Да, доколкото разбирам, атмосферата във Всекинощната Стая е била много

задушевна, г-н Архиканцлер, - отвърна Пондър.

И много скъпа, добави си той наум.

- Знаеше ли, че младият Ейдриън Репосем е станал професор?

- О, да, г-н Архиканцлер.

- А ти искаш ли да станеш?

- Всъщност не, г-н Архиканцлер. Мисля, че все трябва да остане някакъв пост в

това учебно заведение, който да не заемам.

- Да, но те взели че нарекли тяхната машина Пекс! Не е кой знае колко

изобретателно, нали?

- О, има някои съществени разлики. Доколкото знам той използва кокошки за

генерирането на блитовата диаметрика, - каза Пондър.

- Изглежда така, - кимна Ризкъли - Най-малкото, нещо като такова беше.

- Хъммм, - продума Пондър.

Беше едно такова тежко хъмкане, за което сигурно и лодки можеше да се

връзват, стига да не са твърде големи.

- Нещо нередно ли има? - обнадежди се Ридкъли.

- О, не точно, г-н Архиканцлер. А бившият Декан случайно да е споменал нещо

за необходимостта да се преустрои изоснови морфичният резонатор, която да позволи

нужните промени в блит-слудовия интерфейс?

- Комай не, - сви рамене Ридкъли.

- О, - лицето на Пондър беше безизразно - Е, Ейдриън все някак ще се оправи.

Той е много способен.

- Да, но всичко нали се основава на твоя труд. Ти построи Хекса. А сега те го

изкарват егати големия разбирач. Има го дори на картичка от цигари.

- Това е много мило, сър. Добре е изследователите да получават признание.

Ридкъли се почувства като комар, опитващ се да ужили стоманена броня.

140

- Ха, магьоснчеството доста се е променило от моето време насам, - възкликна

той.

- Да, сър, - каза, без да даде да се почувства неговото мнение Пондър.

- И, между другото, господин Стибънс, - заключи Ридкъли отваряйки вратата -

моето време все още не е отминало.

В далечината се чу крясък. Последван от срутване на нещо. Ридкъли се усмихна.

Изведнъж времето му се беше прояснило.

Когато заедно с Пондър те стигнаха Голямата зала, повечето играчи се бяха

струпали край един проснат на пода техен съодборник, до който коленичеше Лут.

- Какво става тук? - поиска да знае Ридкъли.

- Лошо контузен, сър. Ще трябва да му наложа компрес.

- А, - погледът му падна върху един голям, обкован в бронз сандък. Който

изглеждаше като най-нормален сандък до момента, в който забележиш показващите се

изпод ръба му пръстчета на крака.

- Багажа на Ринсуинд, - изръмжа той - А щом той е тук, Ринсуинд няма как да е

избягал далече. Ринсуинд!

- Всъщност вината не беше моя, - оправда се Ринсуинд.

- Той е прав, сър, - обади се Лут - Длъжен съм да се извиня за факта, че това се

оказа колективно неразбирателство. Доколкото разбирам, това е един изумителен

вълшебен сандък на стотици крачета и се опасявам, че някои от тук присъстващите

господа решиха, че той щял да играе ритнитопка като, както се изразиха те, стой ти

гледай. Което предположение, длъжен съм да изтъкна, се оказа погрешно.

- Опитах се да ги предупредя, - намеси се от края на навалицата бившият Декан -

Добрутро, Муструм. Хубаво отборче сте си заформили.

- Всичките му крака само се препъват един в друг, - поясни Бенго Макарона - А

окаже ли се върху топката, напълно губи контрол, спъва се в нея и, уви, блъсна се в

господин Сопуърти.

- Е, добре де, ние се учим от грешките си, - махна с ръка Ридкъли - А сега, дали